Гласовете в Приказния град – Валерия от Приказки за Пи

Валерия Петрова е вълшебният глас зад подкаста Приказки за Пи. С майчина милувка и безкрай от емоции, тя пренася малки и големи през невероятни приключения и чудни земи. Четете по-долу, за да разберете повече за вдъховението ѝ и какво би пожелала на малките деца по света.

Как започна Приказки за Пи? Кой всъщност е Пи? 

Пи или Пламен е двегодишният ми син, който е вдъхновението и мотивацията за това мое начинание. 

Идеята за Приказки за Пи дойде на лятна почивка с приятелски семейства. Където и да сме с Пи, винаги имаме на разположение любими книги. Така беше и този път. Един ден бяхме седнали на открито, четях му “Зог” на Джулия Доналдсън и изведнъж осъзнах, че около нас се бяха събрали всички деца от компанията и слушаха с интерес. Слушала е обаче и една от майките, която ми каза, че задължително трябва да си направя подкаст, в който да чета приказки. Може да се каже, че така започна всичко. 

Когато слушаме твой прочит на някоя книжка, всичко звучи повече от вълнуващо. Как успяваш да предадеш всичката тази емоция? 

Влизам в образа на героите, поставям се на тяхно място и изпитвам техните емоции. Едно от най-важните качества на литературата е, че създава у читателя чувство на емпатия, а когато говорим за слушател, то ролята на разказвача е много важна в това възпитание на съпричастност. Затова и приемам присърце вживяването в образите. 

Защо избра подкаст точно за приказки? Как се запали по тях? 

Запали ме семейството ми. Приказките, историите, книгите винаги са били част от нашата ежедневна комуникация, дори и игра. След толкова години разлиствам детските си книги и виждам, че помня всяка илюстрация, а още по-важното, помня как съм се чувствала докато съм слушала конкретната приказка, какво съм мислела за героите, кой ми я е чел, точно с каква интонация. 

А защо за приказки? Не си представям подкаст за каквото и да е било друго. Пи смело прави първите си крачки в света на книгите, а аз с удоволствие вървя до него и преоткривам нови и нови стойностни детски истории. Приказките са моето минало, настояще и бъдеще. 

Имаш ли любим свой прочит? Кой и защо значи толкова много за теб?

Два са. 

Първият е на “Котаракът Бойда и Доброто хрумване” (по идея на Тереза Йовчева и Мила Джи Гатев). Любим ми е поради ред причини: безкрайно готините авторки, които ми вдъхнаха кураж в момент, в който имах нужда от това; гениален текст, който е забавен за хора от 2 до 99 години и ентусиазираната обратната връзка, която за мен в конкретния момент беше неочаквана (слушайте тук).

Вторият любим е на “Зог” на Джулия Доналдсън. Това е първата “по-сериозна” книга, която прочетох на Пи. Беше на годинка и всеки път я изслушваше от начало до край, смееше се и беше запомнил какво следва. Аз, от своя страна, след стотици препрочитания, вече имах отработени гласове за всеки герой и я знаех почти наизуст. Тя беше и книгата, вдъхновение за подкаста. Затова много исках да е част от Приказки за Пи, като символ на споделената ни любов към приказките (слушайте тук). 

Кое предпочиташ за себе си – да слушаш приказки или да ги четеш? Защо? 

Може би заради века, в който съм родена и израснала, засега продължавам да съм страстна читателка, но покрай Пи се заслушвам и започва да ми харесва този нов начин на възприемане. 

Ти четеш редовно на детето си. Какви ползи намираш от това за неговото развитие, а и за връзката помежду ви?

Тъй като специалистите са изследвали и формулирали ползите, аз им се доверявам напълно. Чисто емоционалното ми усещане обаче е, че всяка прочетена книга създава за него и мен незабравим общ спомен. Времето, в което родител и дете съзерцават и съпреживяват пред отворена книга е вълшебно дори и без да отчитаме бъдещите ползи от него. 

Твърди се, че тъй като детето познава майчиният глас от най-отдавна, то възприема най-добре информация от нея – т.е. от нейния глас. Доколко това е така, според теб? 

Наскоро беше публикувано изследване на учени от университета “Станфорд”. Резултатите са хем леко хумористични, погледнато отстрани, хем отрезвяващи. 

По-старо тяхно проучване вече е открило, че в мозъците на деца до 12 години майчиният глас предизвиква уникална реакция от отговори. Задействат се различни центрове. Може да се каже, че да, възприемат информация от нея и то с приоритет. 

Според новото им проучване обаче след 13-тата година тези реакции изчезват и гласът на майката спира да се различава като абсолютен авторитет. Промените са толкова видими, че учените могат да посочат точната възраст на едно дете според реакцията на мозъка му към майчиния глас. 

Така че, скъпи майки, нямаме много време за предаване на мъдростта си хахаха.

Аз нямам достатъчно личен опит, за да го сравня с тези данни, но в момента Пи е в бебешки пубертет. Той чува гласа ми, анализира казаното и успява да направи противоположното. Смятам, че това в една бунтарска форма, доказва твърдението, че да, приема доста активно информация от мен, най-вече от мен!  

Защо реши да се включиш в Приказен град? 

Всеки любител на приказките би искал да е част от това специално място. Бях особено впечатлена от авторските приказки, защото смятам, че децата заслужават освен класика, актуални произведения, написани сега и за тях, отразяващи по-добре тяхната действителност. 

Валерия Петрова - Приказки за Пи

Разкажи ни незабравима случка от детството си. 

Мисля си за такава, свързана с книгите и веднага в паметта ми изплува къщата на село. Аз, баба и братовчедка ми сме си легнали, тъмно е и е време да заспиваме. А баба ни приспива като ни рецитира “Хайдути”, “Хаджи Димитър”, “Левски”. Никога няма да забравя гласът и́ и този момент. 

Коя е любимата ти детска приказка/история? 

В по-ранните ми читателски години – Мери Попинз, но след това в сърцето ми се настани и така и не излезе – Хари Потър. Продължавам да препрочитам седемте книги, когато имам възможност, обикновено по време на Коледните празници.

Ако беше герой от детска книжка или приказка, кой щеше да бъдеш? 

Мери Попинз. 

Ако можеше да изпратиш съобщение до всяко дете на света, какво щеше да бъде то? 

Ще цитирам самия Кристофър Робин: “Ти си по-смел, отколкото вярваш, по-силен, отколкото изглеждаш и по-умен, отколкото си мислиш.”

Ако все още не сте последвали Валерия и Приказки за Пи, направете го в Instagram или си откраднете няколко минути магия с някой от прочитите тук или в Spotify.

Автор: Кам

Какво мислите за тази публикация?

0 Comments

Submit a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Още подобни публикации