Ели Мантовска е консултант, обучаващ, дипломант-магистър по Психология на развитието, консултант-психолог в столичен детски център и специализант семеен терапевт. 25 години работи в сферата на обученията, знанието и междуличностните взаимоотношения. От 2022 г е консултант и към Peaceful Parent, Happy Kids при д-р Лора Маркам. Майка е на близначки на 9г и момче на 5г.
Ели е създател на консултантската практика 5pod5 и курса „Сладки думи“ (за проговаряне и общуване с малкото дете). Автор е на концепцията „покана за игра с книга“ към FoxBookCafe, както и на подкаста „Лисиците четат“. Съосновател е на фейсбук групата „Читателски клуб Детето и ние“. Лектор към Академия за родители и Осъзнати родители. Обучава се от 2021 година в Neufeld Institute и Simplicity Parenting.
Какво те провокира да създадеш курс за проговаряне и общуване?
Моят път към родителството не беше лек. Дъщерите ми се родиха преждевременно и минахме през доста предизвикателства. Това ме запозна с прекрасни хора – деца, преодолели немислимото, родители, които се учат и вярват, въпреки всичко, експерти, които влагат ума и сърцето си в работата. Докоснах се до знание, което ми се щеше да стигне до повече семейства, за да спести време, страхове, лутане.
Реших да организирам знанието от научно доказани практики, от експертите, от семействата и да го обединя в материал, който да е забавен и достъпен дори и в забързаното ежедневие на съвременния родител. Така че да се радваме и да потъваме с лекота в зареждащо общуване с най-малките. Да изтикаме за малко настрани припряността на всичко, което се бори за вниманието ни, да кажем на родителската тревожност и вина: “Стига, сега си почиваме с детето и ми е леко и забавно”
Променил ли се е начинът, по който родителите общуват с децата си, в сравнение с 20-30 години назад?
Струва ми се, че да и вярвам, че е за добро. Аз съм от поколението, което израсна през 80те и 90те години на ХХ век. Отгледана съм от баба, преживяла войни и лишения. Не помня някой да си е играл с мен или да е използвал позитивен или осъзнат подход. Мисля, че освен книгата на д-р Спок, не е имало друга родителска литература. В момента сме залети от информация, от покани да сме по-добри, по-осъзнати, по-…
От една страна, това е чудесно – затова съществува и нашият курс. От друга страна, като бъдещ системен психотерапевт, аз все повече се убеждавам, че еволюцията ни е дала всичко, което ни е нужно. И си представям една амалгама – от една страна, мога да се уча като родител, да поддържам любопитството си, да се развивам като човек. Децата все ни побутват в тази посока, нали? 🙂 От друга страна – мога да калибрирам всичката тази информация с вътрешния си компас – инстинкта. Защото няма друг на този свят, който да знае по-добре от какво имам нужда аз, партньора ми, детето ми…
Вие сте най-добрият родител на своето дете и е чудесно да си го напомняте.
Кое е главното, което всеки родител трябва да знае, за да може да насърчава активно детето в процеса на проговаряне?
Че това е естествен процес при нормалното неврологично развитие. Че не е нужно и може би е дори твърде натоварващо да правите нещо, “защото така трябва”. Чуем ли се да изричаме, на ум или на глас “другите родители”, “така трябва”, “добрият родител” – нека това е покана да се запитаме чий глас е това? Може би някой вътрешен съдник се обажда? Може и да има добро намерение зад тези думи, но това ли ще ни мотивира? То ли ще ни задейства с вдъхновение и лекота?
В този смисъл, бих казала, че главното е с наслада да общуваме с детето. И да се чуем, ако сме претоварени, уморени, отегчени – това са валидни чувства! Надявам се, всеки от нас в тези моменти да има някой партньор за изслушване и някой, който да поеме детето.
Съществува ли риск да прекалим със стимулацията и детето да регресира в развитието на речта?
Мисля си, че ако се самонаблюдаваме и сме рефлексивни върху промяната в поведението на детето, бързо ще си дадем сметка, че нещо ни тика да градим ежедневието си около твърде много стимулация. Нервната система на най-малките (а често и нашата, с малко дете почти нон-стоп) е доста чувствителна. Нека бъдем щадящи на първо място към себе си.
Детето ни показва най-често през следните промени, че не се чувства добре: промяна в съня, в храненето, в изхождането, промяна или невъзможност да играе, новопоявила се ригидност (иска да пие само от синята чаша, да носи само тениската със Скай и т.н.). Разбира се, в родителството никога не е лесно, нали? 🙂
Такива промени могат да е дължат и на съвсем нормални цикли на развитието. Моята покана е да си сложим очилата на учен и да наблюдаваме поне седмица как върви деня и как това се отразява на детето. Какво се случва, ако забавим темпото?
Обучавам се към Simplicity Parenting и там много говорим за важността да опростим родителството: средата, ритъма, отношенията в (разширеното) семейство.
В курса “Сладки думи” има модул, посветен на четенето като част от процеса по проговаряне. Как влияят приказките върху проговарянето?
Приказните истории стимулират проговарянето като трупат нови думи и/или затвърждават вече научените, както в пасивния, така и в активния речник. Историите помагат и за развиване на въображението, на мисленето, на емоционалния свят на детето, на социалните му умения дори.
Какво въздействие имат приказките върху речта и речниковия запас на детето?
Има много научни изследвания, които говорят за важността на книгите и историите, например, т. нар. “изследване на пропастта от 1 милион думи*”. То е показало, че децата, на които им четат по 5 книжки дневно, разполагат с много по-богат речник, сравнено с децата, на които не се чете вкъщи. До 5 годишна възраст децата ще са чули към 1 милион и 400 хиляди думи повече, благодарение на историите.
Кога трябва да започнем да четем приказки на децата си и защо?
Все повече се говори за пренаталното развитие – ако родителите желаят, могат да започнат още по време на бременността да четат. Има изследвания, че още в 20 гестационна седмица бебето вече чува.
Може да четете кратки стихчета на малкото бебе, да правите игралки и римушки с пръсти на бебето над 6 месеца, да четете с взаимодействие, така че историята да оживее пред прощъпулничето, което не иска и не може да стои на едно място…
А защо да четем? Освен за вече обсъдените ползи – за свързване, притихване, емоционална близост. Всеки, който е чел или разказвал една и съща история десетки пъти, знае, че не е само до приказката, а най-вече – детето иска да преживее отново и отново една прекрасна споделена емоция!
Как приказките ни помагат да останем свързани с детето?
Аз май без да искам вече отговорих на въпроса 🙂 През споделената емоция, през поканата да се свържем, да се потопим в друг свят заедно за малко… Бягаме там, където сме само двамата…
Влияят ли приказките върху способността на децата да се концентрират?
Да. Много често родители са споделяли с мен, че прохождащото дете не иска да му четат, че то няма и секунди концентрация. И когато им напомня, че ушите и мисълта на детето работят дори и когато то обикаля наоколо, те се изненадват. Разбираемо е, може би много от нас са си представяли как четат с дете в скута.
Но, ето едно видео, което илюстрира, че детето може да гради умения да слуша фокусирано и докато обикаля около нас
Какъв съвет би дала на родителите, за да направят четенето на приказки по-въздействащо за децата си?
Да направят четенето и разказването по-приятно за тях самите. Да грабнем една книга и да зачетем с хитрия и малко превзет глас на Лисицата. Обзалагам се, че чифт очички ще се насочи към Вас 🙂 Ако ние сме обзети от радост, докато четем, ако се забавляваме искрено, ако сме погълнати от четенето, ако правим смешни грешки и детето ни поправя – сигурна съм, че ще пожънем големи успехи. На сайта имам статия с още идеи как да накараме историите да оживеят.
Какви приказки четете вие вкъщи? Как ги подбираш? Има ли конкретни основни съставки, които трябва да съдържа всяка приказка?
Признавам си съвсем честно – избирам истории, които на мен да са интересни. За тази цел често преглеждам за много стари или съвсем нови издания в библиотеката, слушаме и много аудио приказки.
Напоследък сме влюбени в повестите на Борис Априлов за приключенията на Лиско. Наскоро съпругът ми намери приказки, които се оказа, че никой от нас не е чел – издание от преди баба ми да се роди. На всички ни беше много интересно.
Но в това постоянно приказкотърсачество (както би казала Пипи) попаднахме на канал с детски аудио истории в Ютюб и бях много подразнена. Мисля, че бяха използвали компютърно генериран глас, а може би и самите приказки бяха писани от изкуствен интелект. Имаше една тромавост в историята, част от героите не бяха развити като образи въобще. Понякога у мен избуяват много страхове около навлизащите технологии.
После се сещам, че има хора като Вас, като Диляна от Златните приказки подкаст, като Цвети и Миа от Приказки по ноти, като Пирина Воденичарова от Нито ден без книжки, Деси Алексиева, която е създател на четенето за най-малките, Вал Стоева и екипа на Детски книги и още толкова хора, които ни вдъхновяват по темата за детското четене! И имам много надежда, че докато ви има всички вас, разказването на приказки ще оцелее. Чисто човешкото споделяне на истории около огъня от праисторически времена насам ще се запази. А така ще съхраним човечността да се свържем и да съпреживеем.
Издай ни малко за предстоящите ти проекти. Какво да очакваме от “Сладки думи”?
С гордост и радост ще се включа в есенното издание на Фестивал Академия за родители на живо в София в началото на септември. В момента сме по средата на проект за обучение на служители, които са родители за голяма корпоративна организация. Обучавам се в Пре-и Перинатална психология и превенция на родилната травма. Имам привилегията да подкрепям прекрасни семейства, от които също уча много и съм им безкрайно благодарна за доверието да ме приемат в техния вътрешен свят.
Какво ще пожелаеш на нашето малко семейство от Приказен град?
Благодаря за поканата! Желая много здраве, пълноценна свързаност и приказна лекота. Нека имате силите и подкрепата, от които се нуждаете, за да продължавате да ни вдъхновявате!
*Източник: Logan, J. A. R., Justice, L. M., Yumuş, M., & Chaparro-Moreno, L. J. (2019). When Children Are Not Read to at Home: The Million Word Gap. Journal of developmental and behavioral pediatrics : JDBP, 40(5), 383–386.
Много се радвам, че има хора като Ели, които да помагат на родителите с малки деца и да ги насърчават да четат. Четенето на книжки заедно е много приятно, и за двете страни, и полезно занимание. Моите дъщери вече са големи, но с удоволствие прекарват време с мен- говорим си, гледаме предаване заедно и коментираме. Четенето на книжки беше едно от най-чаканите занимания, като бяха малки.