Де е България?

Питат ли ме дей зората
ме й огряла първи път,
питат ли ме дей земята,
що най любя на светът.

Тамо аз ще отговоря,
де се белий Дунав лей,
де от изток черно море
се бунтува и светлей;

тамо, де се възвишава
горда Стара планина,
де Марица тихо шава
из Тракийска равнина.

Там, де Вардар през полята
мътен лей се и шуми,
де на Рила грей главата
и при охридски вълни.

Там, де днес е зла неволя,
де народа й мъченик,
дето плачат и се молят
се на същият език.

Там роден съм! Там деди ми
днес почиват под земля,
там гърмяло тяхно име
в мир и в бранните поля.

До чукарите карпатски
е стигала тяхна власт
и стените цариградски
треперали се тогаз.

Вижте Търново, Преслава –
тия жални съсипии:
на преминалата слава
паметници са они!

Българийо, драга, мила,
земля пълна с добрини,
земля, що си ме кърнила,
моят поклон приемни!

Любя твоите балкани,
твойте реки и гори,
твойте весели поляни,
де бог всичко наспори;

твойте мъки и страданья,
твойта славна старина,
твоите възпоминанья,
твойта светла бъднина.

Дето ази и да трая –
за теб мисля и горя,
в теб родих се и желая
в теб свободен да умра.

Какво мислите за тази приказка?

0 Comments

Submit a Comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Още приказки

Капчицата

В дъното на Голямата горa, почти където започва да се възвишава Пеещата планина, се издига едно старо, престаро дърво.