Горско представление

Пролет всичко модно разкраси,

зимни песни тихо загаси.

Дървета, храсти и цветя

весело посрещат пролетта.

Цветчета дребни, красни

изглеждат толкова прекрасни,

из гората стелят аромат –

пчелна, мирна благодат.

Животните със трепет чакат,

някои бързичко пък бягат,

че по новия спектакъл

всеки се е поувлякъл.

Едните канят се да пеят;

други – артистично да треперят;

трети считат, че са тъй известни,

за да получат роли лесни.

Едни след други се редят

Мишо те да впечатлят

с върховите си умения

и интересни изкушения.

Ето че на Мечо е редът –

танците за него са грехът.

Стъпка вляво, стъпка вдясно…

„Леле, справям се ужасно!

И не мога аз да разбера

где отиват моите крака,

когато трябва да се завъртя

и направя ей така.“

Тъй мечето притесни се,

а мишокът изуми се,

щот не беше виждал той

толкоз тромав, но пък смел герой.

Тогава взе, че се зарече,

макар гласът му да засече:

„Мечо ще е с главна роля.

Туй е мойта воля“.

Сутрин, обед, после вечер

работи тромавото мѐче.

Стъпка вляво и вдясно,

завърта се и скача страстно,

воден от умелия учител,

на театъра водител.

И ето че дойде уреченият ден

и пингвинът джентълмен,

с папийонка и тиранти,

води дребосъци и гиганти.

Великолепно облечени са всички.

Пристигат в спретнати редички.

Настаняват се на своите места

и търпеливо чакат те вестта,

че представлението горско

с майсторство актьорско

започва след минута-две,

така че „Насладете му се!“.

Наизлязоха актьорите,

заподскачаха танцьорите

и маргаритките очарователни

бяха тъй изобретателни

да поклащат своите листа

точно в такт със песента.

А ето я и мечовата сцена,

нервно тупка мишовата вена,

но Мечо, тъй преобразен,

остави всеки поразен.

Настъпи гробна тишина.

Никой не поклаща своята глава.

И в един следващ миг

се наддаде бурен вик:

„Браво!“, „Поздравления!“, „Ура!“,

„Каква чудесна режисура!“.

Комплиментите отвсякъде валят,

актьорите излизат да се поклонят,

а изтъпанчен най-отпред

и от гордост тъй обзет

се покланя и мечокът,

внезапно сблъскал се със шока,

че не съвсем ужасно

се справя, а прекрасно!

И решава да се отдаде на своето влечение:

„Ще участвам в следващото представление!“.

 

Какво мислите за тази приказка?

0 Comments

Submit a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Още приказки