И за това ли много ум трябва

Имало едно време една баба и един дядо, които живеели със снаха си. Снахата, обаче, била много мързелива и никаква работа не пипвала по цял ден. От сутрин до вечер бабата се трудела вкъщи, дядото работил на нивата, а снахата се подпирала и ги гледала отстрани.

Един ден дядото рекъл на жена си:

 – Бабо, утре вземи стомните и отиди за вода, пък аз ще тръгна да те спирам и да ти казвам, че аз ще отида. Но ти не ми давай, да видим дали снахата няма да се засрами и да отиде тя.

Речено-сторено. На следващия ден бабата грабнала стомните и тъкмо да излезе на пътя и дядото я дръпнал обратно.

 – Чакай, жено, дай аз да отида за вода. Стара си вече, не трябва да се мориш така.

 – Не, не, това е женска работа, – казала бабата и дръпнала стомните обратно. – Стара, нестара, аз ще отида.

Снахата видяла какво се случва, седнала на сянка под близкото дърво и се засмяла.

 – Ей, гледай ги ти, как не се досещат. И за това ли много ум трябва? Единият да отиде днес, а другият – утре.

Автор: Българска народна приказка

Ще се радваме да споделите:

Какво мислите за тази приказка?

0 Comments

Submit a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Още приказки

Жена с бяла рокля тича през поле по залез

Що е щастие

Три момчета овчарчета, другарчета, често изкарваха стадата си далеко от село към гората. На това място имаше едно батлясало