Който не работи, не трябва да яде

Аудио формат

Изпълнява Кам

В закътано село расла хубава мома на име Богданка. Тя нямала брат или сестра. Едничка била на майка си и баща си. Затова те я обгрижвали от малка и тя пораснала много галена. Все майка ѝ шетала из къщи, готвела и чистела. А, Богданка все почивала или ходела насам-натам без ни веднъж да помогне.

Богданка пораснала и от близо и далеч започнали да се стичат момци да я искат за снаха. На всички, майка ѝ казвала:

– Нашата дъщеря Богданка е много галена. Тя не е научена да работи.

Щом чуели думите на майката, всички бързали да си заминат.

Веднъж, обаче дошъл един старец и рекъл:

– Из селата се говори, че имате хубава мома и аз искам да я взема за снаха.

Майката отново обяснила:

– Нашата Богданка не знае да работи. Тя е галена.

– Нека – отвърнал старецът, – у нас никой никого не кара да работи. Който ще да работи – работи. Който не иска – не работи и така си седи.

След седмица-две оженили децата с голяма сватба.

Старецът имал трима синове и две снахи, освен Богданка.

Още на следващия ден всички се захванали за работа, а невястата седяла пременена и нищо не подхващала.

Събрали се на обяд и седнали покрай трапезата. Богданка седяла на страна и чакала да я поканят. Другите снахи донесли гозбите и ги разсипали по чиниите. Пред старецът сложили голяма пита хляб. Той я хванал здраво и я разчупил на толкова парчета, колкото били хората около масата.

– А за невястата? – рекла свекървата.

– Тя не е гладна, – отвърнал свекъра. – Който не работи, не огладнява.

Следобед, всички се върнали към работата си, но Богданка продължила да почива.

Събрали се всички на вечера и сложили нова пита хляб пред старецът. Той я хванал и я разчупил отново на точния брой хора около трапезата.

– А за Богданка? – запитала свекървата.

– Тя не е гладна. – отговорил старецът. – Който не работи, не огладнява.

Започнали с вечерята. Яли и приказвали кой с какво ще се заеме на другият ден. Като приключили и се разотивали по леглата.

Легнала и невястата, но не можела да заспи. Била толкова гладна, че едвам дочакала да се съмне. Станала тихо, измила си очите, издоила кравите и изкарала телците.

Скоро станали и останалите и подхванали работата. Като видели стореното от Богданка, се спогледали и усмихнали.

На обяд, тя сама сложила трапезата и седнала до масата. Когато сложили питата пред свекъра, той я разчупил и подал най-голямото парче на Богданка:

– Невясто, ти днес работи най-много от всички. Ето и на теб парче от питата.

Изминали няколко седмици, а невястата по цял ден шетала из къщата.

На третата седмица, майка ѝ и баща ѝ дошли на гости. Всички излезли да ги посрещнат.

Невястата избързала най-напред и извикала:

– Мамо! Татко! Слизайте по-бързо от колата и се хващайте за работа! Тук не е като вкъщи. Тук, който не работи, не му дават да яде!

Какво мислите за тази приказка?

0 Comments

Submit a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Още приказки

Жена с бяла рокля тича през поле по залез

Що е щастие

Три момчета овчарчета, другарчета, често изкарваха стадата си далеко от село към гората. На това място имаше едно батлясало