Момчето, което превърнало Тъгата в лодка

Малкият Мартин се чувствал много самотен. Неговата Тъга била голяма и тежка като скала, която не го пускала да се движи. Но един ден Принц Елиан го научил, че

Тъгата не е камък, а дълбока вода. С помощта на Музата, Мартин взел своите спомени и ги сглобил като дъски. Той направил от Тъгата си красива лодка.

Когато се качил в нея, той открил, че водата на самотата може да го отведе до нови брегове, където го чакат други деца, които също са построили свои лодки.

Как се чувствал малкият Мартин в началото на приказката?

а) Бил много щастлив и искал да играе.

б) Чувствал се самотен и тъжен.

в) Бил ядосан на всички около него.

г) Бил развълнуван от ново приключение.

На какво приличала Тъгата на Мартин в началото?

а) На малка птичка.

б) На голямо и тежко камъче.

в) На тежка скала, която го спирала да се движи.

г) На вълшебна звезда.

Какво научил Мартин от Принц Елиан?

а) Че трябва да скрие тъгата си.

б) Че Тъгата може да бъде превърната в нещо, което му помага да продължи напред.

в) Че никога не трябва да си спомня миналото.

г) Че само другите могат да решат проблемите му.

От какво Мартин направил своята лодка?

а) От дърветата в гората.

б) От магически камъни.

в) От своите спомени, които подредил като дъски.

г) От облаци и звездна светлина.

Каква е основната поука от приказката?

а) Тъгата винаги трябва да бъде скрита.

б) Самотата никога не може да се промени.

в) Дори тъжните чувства могат да ни помогнат да намерим път към другите.

г) Само магията може да ни направи щастливи.

Въпрос 1: б) Чувствал се самотен и тъжен.
Въпрос 2: в) На тежка скала, която го спирала да се движи.
Въпрос 3: б) Че Тъгата може да бъде превърната в нещо, което му помага да продължи напред.
Въпрос 4: в) От своите спомени, които подредил като дъски.
Въпрос 5: в) Дори тъжните чувства могат да ни помогнат да намерим път към другите.

Поука

Поука за децата: Твоите чувства, дори и тъжните, са начин да пътуваш към другите. Не потъвай в тъгата, а я превърни в път към нов приятел.
Към родителите: Когато детето е тъжно, не му казвайте „нищо ти няма“. Помогнете му да построи своята „лодка“ – да изрази тъгата си чрез рисунка или разказ. Така го учите на емоционална устойчивост.