На мама

Първото помръдване в корема си усети.
Първата усмивка току за теб засвети.
Първата прегръдка бе от теб.
Първа думичка от теб бе мед.

От сърцето си парче ти даде
и мен от себе си създаде.
Малка дъщеря си пожела,
къс от твоята душа.

Ти научи ме на всичко свято и добро –
на приятелство, любов, и любимото хоро,
на силната прегръдка – топлината,
на искрена усмивка – добрината.

Как да бъда умна, мила,
уверена, непоклатима сила.
За пример служиш ми и днес –
трудности прескачам със финес.

За милувките през нощите безсънни,
за сълзите в моментите безмълвни,
за подкрепящото вечно рамо,
за “това са просто думи, мамо.”

За безкрайното търпение,
за умората ти, без съмнение,
вечно аз ще ти благодаря –
жестове не ще омаловажа.

И днес във този ден специален
подарявам този стих финален,
а, за мен наградата е най-голяма
– да наричам точно тебе “мама”.

Автор: Кам

Ще се радваме да споделите:

Какво мислите за тази приказка?

0 Comments

Submit a Comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Още приказки

Капчицата

В дъното на Голямата горa, почти където започва да се възвишава Пеещата планина, се издига едно старо, престаро дърво.