Над смълчаните полета
пеят медени звънчета.
Писана шейна премина
бялата пъртина.
Зън, зън, зън, зън,
бялата пъртина.
Бягат кончета игриви,
мятат заскрежени гриви,
път из преспите се вие,
в селото се крие.
Зън, зън, зън, зън,
в селото се крие.
Къщички в снега се гушат,
а коминчетата пушат,
сякаш баби са запрели
пухкави къдели.
Зън, зън, зън, зън,
пухкави къдели.
Ще се радваме да споделите:
⏱ 1 мин · 2–4 г. — Хубава си, татковино, име сладко, земя рай, сърце младо и невинно за теб трепка, та
⏱ 1 мин · 2–4 г. — Нашето небе е тъй дълбоко, нашите звезди са тъй големи и земята наша е
⏱ 1 мин · 2–4 г. — С червените ботушки потропва Дядо Мраз. Дечица - веселушки, шейната спрях пред вас!
⏱ 1 мин · 2–4 г. — Баба Зима пак размята белия кожух. Ний се стелим по земята леки като пух.
⏱ 1 мин · 2–4 г. — Баба Зима с Дядо мраз дойдоха вече,дойдоха при нас старци весели добри те радост носят
⏱ 1 мин · 2–4 г. — Тихо се сипе първия сняг галено щипе бузките пак, где е на двора стария
⏱ 5 мин · 2–4 г. — Едно време дядо Господ Свети слязъл бе земята да посети, широм, дължом той да
0 Comments