Неволята учи

В едно далечно село живял баща с двамата си синове. Бащата бил дървар и често ходел в гората. Тъй като работата била тежка, имал нужда от помощ. Затова, водел по един от синовете си със себе си. Веднъж, бащата бил много уморен, та се обърнал към децата си:

– Момчета, нека днес да ме отмените и да отидете сами в гората за дърва. Аз ще остана у дома и ще си почина.

Братята се зарадвали и побързали да подготвят колата и понечили да я подкарат по тясната пътека към гората. Преди да продължат обаче, по-големият брат се обърнал към баща си:

– Татко, ами ако колата се повреди, кой ще я поправи?

– Не се тревожете – отвърнал бащата, – ако счупите колата, повикайте неволята и тя ще я поправи.

Продължили по пътя си и скоро стигнали гората. Разпуснали воловете да пасат и се захванали за работа. С наточените си секири, момчетата бързо насекли дърва. Товарили, товаили колата и я претоварили. Впрегнали пак добичетата и се запътили към дома.

Не щеш ли, както се спускали по един склон, претоварената кола започнала да се засилва все повече и повече, докато накрая блъснала хомота и строшила теглича. Двете момчета се хванали за главите и се зачудили как ще поправят стореното. Тогава, по-големият брат се сетил за съвета на баща им и извикал с цяло гърло:

– Невольо! Невольо! Ела да ни поправиш колата!

Никой не се появил, затова той опитал отново:

– Невольооооо! Помогнииии ни!

Никой не отговорил.

Започнало да се смрачава. Животните се прибрали по хралупите и птиците по гнездата. Нямало и следа от неволята:

– Батко, – рекъл по-малкият брат, – то се е видяло, че Неволята няма да ни помогне. Или не ни е чула, или се е запиляла някъде в дън гора. Хайде сами да поправим колата.

– Но ние не знаем как. Какво бихме могли да сторим?

– Можем да издяламе нов теглич от един сух дрян и ще заменим счупения.

Речено – сторено.

Затичали се момчетата към гората да търсят сух дрян и скоро намерили. Отсекли го и започнали да дялкат. Скоро, дънерът се превърнал в теглич досущ като счупения. Побързали да го заменят и се запътили към дома.

Баща им ги чакал с нетърпение. Когато се прибрали, те се захванали да разказват за случилото се:

– Ех, тате, насред пътя счупихме колата и сторихме както ни заръча. Викахме неволята, викахме я, но от нея нямаше и следа. Никаква не се появи. Омръзна ни да я чакаме и издялкахме теглич по-здрав от предния.

Бащата изслушал перипетиите на децата си и топло се усмихнал:

– Мили момчета, вие сте търсили неволята нейде в гората и пущинаците, но, ето на, тя е била точно при вас. Именно тя ви е помогнала да поправите колата.

Какво мислите за тази приказка?

0 Comments

Submit a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Още приказки

Жена с бяла рокля тича през поле по залез

Що е щастие

Три момчета овчарчета, другарчета, често изкарваха стадата си далеко от село към гората. На това място имаше едно батлясало