Опашка – въдица

Било люта зима. Студът бил тъй свиреп, че езерото замръзнало и селяните направили дупка в леда, та животните да могат да пият вода. До нея оставили кофа, с която да се загребва. Като видял дупката и кофата, Ренар мигом решил да изиграе лоша шега на Изенгрен. Завел Вълка на брега на езерото и му казал:

 – Знаеш ли, езерото е пълно с риба.

После му посочил кофата:

 – А с това нещо тя може да се лови. Просто я потапяш във водата и щом натежи, значи се е напълнила с риба.

 – Разбрах – отговорил вълкът, – завържи я за опашката ми.

Ренар само това и чакал, здраво завързал кофата за опашката на Изенгрен и рекъл:

 – Готово! Сега остава да я пуснем във водата. Но не мърдай, защото рибата ще се уплаши.

Вълкът застанал до дупката, с опашката си във водата, а Ренар се скрил зад храстите и легнал с муцунка между лапите. На Изенгрен му било много студено, ала мисълта за богатия улов му вдъхвала смелост. Навън ставало още по-студено, водата в дупката започнала постепенно пак да замръзва и вълчовата опашка се превърнала в парче лед. Изенгрен почувствал силно подръпване отзад, но помислил, че кофата е натежала от наловената риба. Почакал още малко, после решил, че е време да я извади. Дърпал, дърпал… но нищо не се получило, опашката му била заклещена в леда. Повикал на помощ Ренар:

 – Братовчеде, ела помогни! Толкова риба съм наловил, че не мога да извадя кофата от водата.

 – Ех, че си лаком – отвърнал Ренар, – пак cи искал да вземеш прекалено много, хвърли ми най-едрата риба.

 – Не мога да помръдна. – виел вълкът. – Помощ, помощ! 

Опашката му се била заклещила в леда.

 – Вече се развиделява трябва да си вървя. – казал Ренар, и най-спокойно се прибрал в бърлогата си.

В това време, в къщата близо до езерото, богатият стопанин се готвел да излиза на лов.

Извикал слугите, събрал кучетата, накарал да оседлаят коня му, изсвирил с ловджийския рог и потеглил. Като чул лая на xрътките и цялата останала врява, Изенгрен едва не умрял от ужас. Задърпал се с все сила, за малко да си съдере кожуха. Напразно, опашката не помръдвала. В това време край него минал млад слуга с две кучета. Като видяло Изенгрен, момчето се развикало:

 – Вълк! Вълк!

Ловците и кучетата тоз час се втурнали към езерото. Един от мъжете извадил ловджийския си нож, замахнал да прободе вълка, но се подхлъзнал на леда и… ХРЯС! отрязал опашката му. Изенгрен бил освободен. Взел да се брани както може от кучетата и накрая успял да се измъкне. Търтил да бяга, но дoкатo тичал, се обърнал назад и каквo да види: опашката му я нямало.

Почудил се на какво ли щял да прилича сега, без хубавата си рунтава опашка. От очите му рукнали сълзи и за сетен път се заклел да си отмъсти на Ренар.

Какво мислите за тази приказка?

0 Comments

Submit a Comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Още приказки

Капчицата

В дъното на Голямата горa, почти където започва да се възвишава Пеещата планина, се издига едно старо, престаро дърво.