Малко цвете съм в полето,
аз съм синия синчец,
любя въздуха, небето,
кича полския венец.
Кат небето се синея,
ако ситно и да съм,
с мойта хубост хубавея
всяка нива, слог и хълм.
Аз съм синчец, аз съм радост,
бодил по мен не расте,
аз съм просто, като радост.
Аз съм мило, кат дете.
Бог самичък ме посея
и поля ме да раста,
на свобода аз живея,
на простора си цъфтя.
Малко цвете съм в полето,
аз съм синия синчец,
любя въздуха, небето,
кича полския венец.
Ще се радваме да споделите:
⏱ 1 мин · 2–4 г. — Хубава си, татковино, име сладко, земя рай, сърце младо и невинно за теб трепка, та
⏱ 1 мин · 2–4 г. — Нашето небе е тъй дълбоко, нашите звезди са тъй големи и земята наша е
⏱ 1 мин · 2–4 г. — Над смълчаните полета пеят медени звънчета. Писана шейна премина бялата пъртина.
⏱ 1 мин · 2–4 г. — С червените ботушки потропва Дядо Мраз. Дечица - веселушки, шейната спрях пред вас!
⏱ 1 мин · 2–4 г. — Баба Зима пак размята белия кожух. Ний се стелим по земята леки като пух.
⏱ 1 мин · 2–4 г. — Баба Зима с Дядо мраз дойдоха вече,дойдоха при нас старци весели добри те радост носят
⏱ 1 мин · 2–4 г. — Тихо се сипе първия сняг галено щипе бузките пак, где е на двора стария
0 Comments