Изведнъж сънят на Зоя се изпълни с мрачна светлина – една такава студена и сива, дето те кара да настръхнеш и ти става мъчно. Тя се огледа наоколо – сякаш беше героиня в черно-бял филм. Небето се закри от гъсти, топчести облаци и задуха буреносен вятър. Зоя потръпна и се събуди. Надигна се и потри длани по продължението на ръцете си. Беше ѝ студено. Всичко това беше крайно нетипично. Тя погледна към другите легла. Всички все още живееха в сънищата си, но някак неспокойно – въртяха се и тя знаеше, че скоро ще се събудят.
Тази приказка е заключена. За да получите достъп, моля влезте в профила си или се регистрирайте.

0 Comments