Равновесие

Изведнъж сънят на Зоя се изпълни с мрачна светлина – една такава студена и сива, дето те кара да настръхнеш и ти става мъчно. Тя се огледа наоколо – сякаш беше героиня в черно-бял филм. Небето се закри от гъсти, топчести облаци и задуха буреносен вятър. Зоя потръпна и се събуди. Надигна се и потри длани по продължението на ръцете си. Беше ѝ студено. Всичко това беше крайно нетипично. Тя погледна към другите легла. Всички все още живееха в сънищата си, но някак неспокойно – въртяха се и тя знаеше, че скоро ще се събудят.

Тази приказка е заключена. За да получите достъп, моля влезте в профила си или се регистрирайте.

Автор: Кам

Ще се радваме да споделите:

Какво мислите за тази приказка?

0 Comments

Submit a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Още приказки

Жена с бяла рокля тича през поле по залез

Що е щастие

Три момчета овчарчета, другарчета, често изкарваха стадата си далеко от село към гората. На това място имаше едно батлясало