Имало едно време в една обикновена баня, в една голяма къща, в едно отдалечено градче едно много специално сапунче.

Това сапунче било специално, но не защото миело ръцете по-добре от останалите. И не защото миришело по-хубаво. Дори цветът му не бил по-интересен, а напротив. На пръв поглед изглеждало като всички останали сапунчета.

Това, което правело този сапун специален, били неговите балончета. Те били вълшебни. Притежавали мисли и чувства, можели да си променят настроението, да се усмихват, да мечтаят… Съвсем като живи! Те имали една-единствена мечта – да си поиграят, но не с кого да е, а с едно прекрасно момиче на име Мая. Именно заради това балончетата били вълшебни. Не за всеки, а само и единствено за нея.

Мая била жизнерадостно и усмихнато дете  с къдрава руса коса и блестящи очи.  Едва на две годинки, тя вече съвсем сама миела ръцете си!  При това много обичала да го прави. А родителите ѝ били изключително горди. Нямало нужда да ѝ напомнят да се измие преди вечеря. Тя винаги била първа в банята.

И всеки  път, щом Мая хванела сапунчето, се появявали стотици балончета във  всякакви размери и цветове. Тя се забавлявала, като ги побутвала или ги прехвърляла между пръстите си; стискала юмруче и наблюдавала как пяната излиза отвсякъде; и какво ли още не.

Един ден, както обикновено, Мая отишла в банята и насапунисала ръцете си старателно. Мигновено се появили балончетата!  Стотици? Не.  Хиляди балончета! Тя веднага започнала да си играе с тях. Та този път те били повече от когато и да било!

В същото време върху ръчичките на Мая се водела оживена надпревара. Балончетата се състезавали помежду си  кое ще остане върху ръчичките на детето най-много време. Не след дълго вече имало и водещ в надпреварата – едно балонче, което отразявало светлината по такъв начин, че се виждали всички цветове на дъгата.

Изведнъж нещо погъделичкало нослето на Мая, тя поела дълбоко дъх и кихнала шумно:

– Аааааапчих!

Балончетата се разлетели във всички посоки. А като ги видяла, Мая  се усмихнала широко. Едно от тях обаче силно привлякло вниманието ѝ и тя се пресегнала да го хване. Станало течение и  балончето полетяло надолу по коридора, а след него тичала и щастливата Мая. Тя бягала, подскачала радостно и се смеела, а балончето продължавало да си лети, докато накрая се шмугнало между завесите, през открехнатия кухненски прозорец, и се устремило нагоре към облаците.

И ето че мечтата, която балончето дълго таило в себе си, едничката мечта да поиграе с Мая, така спонтанно се превърнала в реалност и  надхвърлила дори и най-смелите му очаквания и представи. Безкрайно благодарно на кихавицата, балончето продължило да се рее над света още дълго, дълго време.

Поуки

Градете мечтите си по-високо, отколкото можете да си представите! 

Не поставяйте граници пред собственото си въожбражение – това е ключово, за да растем и да се развиваме!