– Дядо, какво е това ето там?
– Това е луната, Маги.
– Хм, сигурен ли си, че не е слънцето?
– Разбира се.
– Аз пък мисля, че е слънцето. Просто някой го е угасил.
Момичето се сгуши в дядо си, а той го прегърна още по-силно, като придърпа завивката върху раменете му.
– Маги, ти знаеш ли, че Слънцето и Луната всъщност са брат и сестра? Затова си приличат толкова.
– Така ли? – вдигна учудено поглед детето.
– Да, точно така. Тяхната история започнала мнооого отдавна…
– Преди 50 години?
– Повече.
– Тогава преди 100?
– Ха-ха-ха… преди много повече от 100 години, нетърпеливо мое дете.
Преди много повече от 100 години живеели, а и все още живеят две деца на име Слънце и Луна. Те били брат и сестра, но не типичните брат и сестра, за които се сещаш. Всъщност донякъде били точно такива, но за това ще ти разкажа след малко. Имай търпение…
Тази приказка е заключена. За да получите достъп, моля влезте в профила си или се регистрирайте.
0 Comments