Слънцето и Луната

– Дядо, какво е това ето там?

– Това е луната, Маги.

– Хм, сигурен ли си, че не е слънцето?

– Разбира се.

– Аз пък мисля, че е слънцето. Просто някой го е угасил.

Момичето се сгуши в дядо си, а той го прегърна още по-силно, като придърпа завивката върху раменете му.

– Маги, ти знаеш ли, че Слънцето и Луната всъщност са брат и сестра? Затова си приличат толкова.

– Така ли? – вдигна учудено поглед детето.

– Да, точно така. Тяхната история започнала мнооого отдавна…

– Преди 50 години?

– Повече.

– Тогава преди 100?

– Ха-ха-ха… преди много повече от 100 години, нетърпеливо мое дете.

Преди много повече от 100 години живеели, а и все още живеят две деца на име Слънце и Луна. Те били брат и сестра, но не типичните брат и сестра, за които се сещаш. Всъщност донякъде били точно такива, но за това ще ти разкажа след малко. Имай търпение…

Тази приказка е заключена. За да получите достъп, моля влезте в профила си или се регистрирайте.

Какво мислите за тази приказка?

0 Comments

Submit a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Още приказки