Край морето, в голям замък живеел стар благородник, който нямал нито жена, нито деца — те били умрели. Имал

Едно време, и то било хубаво време, нито мое, нито твое, дори ничие, живели мъж и жена и имали

Имало едно време една жена. Веднъж тя изпекла пет банички. Когато ги извадила от фурната, те се оказали препечени

Хубава си, татковино, име сладко, земя рай, сърце младо и невинно за теб трепка, та играй.

Нашето небе е тъй дълбоко, нашите звезди са тъй големи и земята наша е безкрайна, а се сбира цялата в сърце ми!

Родна реч, омайна, сладка, що звучи навред край мен;

Някога, ала много отдавна, в една далечна земя живеел свирел горски вълк. Веднъж той ожаднял и нагазил в близкото

Беше люта зима, валеше сняг, настъпваше тъмна вечер — последната вечер на годината. В тоя студ и в тая

Имало някога едно малко сладко момиченце. Всеки го обиквал от пръв поглед, но най-много го обичала баба му, която

Над смълчаните полета пеят медени звънчета. Писана шейна премина бялата пъртина.