Аудио формат

Имало някога в една отдалечена гора, отвъд едно широко поле пълно с всякакви полски цветя един заек. Той скачал много бързо, високо и надалеч и обичал да се хвали със способностите си. Често, той се подигравал на костенурката и се хвалел, че няма по-бърз от него на света. Дните минавали, а надсмешките на заека не спирали. Той използвал всяка възможност да обиди костенурката за нейната мудност. Един ден тя не се стърпяла:

– Защо се перчиш толкова? – обидено рекла тя. – Бързо тичаш, вярно е. Виждала съм те. Обаче не си непобедим.

Заекът така се засмял, че се запревивал от смях:

– Ха-ха-ха! Ти ли поставяш под въпрос моите способности? Хо-хо-хо! Струва ми се, че искаш да премерим силите си, а? Хи-хи-хи! Щом си толкова смела, нека се надпреварваме! 

Костенурката се ядосала още повече и преди да се усети, приела облога.

На следващия ден рано сутрин, заекът пръв пристигнал на уреченото място. Започнал да се протяга и прозява, докато костенурката спокойно пъплела към старта. Като видял колко е бавна, заекът дори решил, че може да си поспи още малко.

– Ти тръгвай, хайде! – подканил я грубо. – Аз ще дремна още малко и като се събудя с няколко скока ще съм те догонил!

И заспал. По някое време се събудил стреснато. Скочил и припряно се заоглеждал. Като видял, че костенурката е изминала едва една трета от пътя, успокоил се и решил да похапне. Запътил се към близката зелева нива и спокойно заоглеждал зелките. Скоро избрал с коя да започне и с удоволствие захрупал. Не щеш ли заекът преял. Слънцето вече било високо в небето и на бързака пак му се доспало. Погледнал разсеяно към костенурката, която била на половината на пътя, излегнал се на меката трева и отново задрямал. Сънувал как настига костенурката на крачки преди финала и тя го гледа стъписано как без никакво усилие я е победил. Минало обед, а заекът все още спял. Слънцето било на път да залезе, когато костенурката била на метър от финала. Чак тогава заекът се събудил, скочил стреснато и започнал да се озърта за костенурката. Когато видял колко много е напреднала, той се втурнал да я догонва. Бягал заекът бързо – колкото му държат краката. Тичал, тичал, чак изплезил език от умора, само че цял ден мързелуване не се наваксва току-така. Костенурката спокойно прекрачила финала, а заекът изтощен и унизен се строполил на земята. Победителката го погледнала добродушно и топло му се усмихнала:

– Бавно ходя, така е, но далече стигам!

Поуки

– Който ходи полека, висока планина изкачва.

– Упорството често е по-важно от бързината.

– Вярвай в себе си и във възможностите си.

– Колкото и трудно да ти се струва, не се отказвай от целта си.