Зимни забавления 

Студ на квадратчета и кутийки
сковава градове и долѝнки.
Шумно зимен вятър взе да духа –
северните хали тъй нахлуха.

Сняг вали и смело понатрупа.
Под ботушките ми звучно хрупа.
А пък скучната ми шапка сива
покрита със снежинки вече бива.

Вечер е и тъмно е навън.
Зарад лампите изглежда като сън.
Знам, че трябва аз сега да спя,
но замаян съм от танца на снега.

Снежинки падат и се втурват смело.
Наляво и надясно трупат на дебело.
А главата ми е пълна със идеи,
за забавленията утрешни дилеми.

Ще се скитаме доволно из гората?
Ще се спускаме ли ний по планината?
Ще се гоним лудо със шейната?
Или на елен ще търсим ний следата?

Даже хрумна ми идеята чудата –
такава, че не спират се краката:
ще сглобим и украсим от лед
прекрасен зимно-пролетен сюжет.

Ох, изпълнен съм с вълнение
и нямам никакво търпение
да си легна и да спя сега,
вместо да се потъркалям във снега. 

Какво мислите за тази приказка?

0 Comments

Submit a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Още приказки

Жена с бяла рокля тича през поле по залез

Що е щастие

Три момчета овчарчета, другарчета, често изкарваха стадата си далеко от село към гората. На това място имаше едно батлясало