Великден е един от най-светлите и обичани празници в българския традиционен календар. Той символизира възкресението, новото начало и победата на доброто. За децата този празник е изпълнен с вълнение – боядисване на яйца, чукване за здраве, аромат на козунаци и весели семейни събирания. Но как можем да предадем на най-малките дълбокия смисъл на Великден? Един от най-ефективните начини е чрез палитрата ни от прекрасни български произведения, които не само забавляват, но и възпитават, предават ценности и запознават с традициите.
Днес ви подсещаме за 5 български произведения, посветени на най-светлия християнски празник – Великден. Колко от тях са ви вече познати? А кои чувате за първи път? Надяваме се всяко тях да намери място във вашата лична великденска традиция и заедно с децата да си припомните какво е истинското значение на този свят празник.
Чук, чук, яйчице
имаш ли си сърчице?
Знаеш ли какво е то –
нови дрешки и палто.
Чук, чук, яйчице
имаш ли си сърчице?
Да му кажеш, нека знай,
че днес цял ден се играй.
Чук, чук, яйчице
имаш ли си сърчице?
Чуло ли си блага вест –
Бог Исус възкръсна днес!
Станаха рано децата
да боядисват яйцата.
Мама боите размива,
всекиму в канче налива.
Любка червената иска,
Пешко за синята писка.
Гого се вдига на пръсти,
жълтата грабна чевръсто.
Най-подир за Лиляна
само зелена остана.
Мама им сложи яйцата
и посъветва децата:
— Умни и мирни бъдете,
дрехите чисти пазете!
Но щом тя навънка излезе,
дяволът сякаш че влезе:
Пешко катурна боята
право на Любка в полата.
Тя запищя и с яйцето
шибна го силно в лицето.
Гого при тях се завтече,
но си белята навлече —
двамата, кой където свари
нему яда си стовари.
Бутнаха маси, столове,
цапаха бузи, носове,
викна да плаче Лиляна,
цяло в зелено заляна…
Мама отвори вратата
и що да види горката:
изпотрошени яйцата,
вапсани цели децата!
Свети, свети, свещице!
Закривай я ръчице!
Спри, вятърко, спри, не вей
и пламъка не люлей!
И ти, дъждец, не роси —
Свещицата не гаси!
В къщи ще я занеса
и на баба поднеса:
— Бабо, Христос Возкресе!
Светла радост донесе!
Пролетта дойде отново
и донесе на света
Възкресение Христово,
слънце, птички и цветя.
Бият радостно камбани
в градове и във села
и отекват разлюляни
над гори, нивя, поля.
И зове ни тази песен
да си подадем ръце,
да речем „Христос възкресе“,
да се чукнем със яйце,
та да бъдем живи, здрави,
с бодри, румени лица,
и всеблагий Бог да славим
с чисти мисли и сърца,
че прострял е Той десница
и закриля всеки час
всяка птичка и тревица,
мене, тебе, всички нас.
Дайте новата премяна!
Бий великденска камбана:
-Бим-бам, бим-бам!
Гледай тука, гледай там,
как свещиците пламтят,
богомолците вървят ...
- Бим-бам, бим-бам!
Бързай, мамо! Тръгвам сам!
Чуй, на портата се трака,
весели другари чакат
със великденски яйца,
със нетраещи сърца.
Чувам ли "Христос воскресе",
сред великденската песен
ще се чукаме с яйцата,
с нова радост във сърцата!
- Бим-бам, бим-бам!
Бързай, мамо! Тръгвам сам!
А ако искате да научите няколко интересни факта за това как други народи по света посрещат Великден, не пропускайте да прочетете статията ни “Великден по света: 5 уникални традиции от различни страни”. Знаехте ли, например, че в една европейска държава организират хвърляне на гърнета? Заредете се с още любопитни факти и ги споделете със семейството по празниците.
0 Comments