„Няма нищо по-прекрасно на този свят от смеха на дете… И ако един ден всички деца без изключение биха се разсмели изведнъж, това би бил велик ден”. Няма как да не се съгласим с великия италиански писател Джани Родари. По случай 102 години от неговото рождение, бихме искали да надникнем в неговия живот през призмата на не толкова познатите на всички ни факти.
Джани Родари е един от най-емблематичните детски писатели, които е трудно да повярваме, че не са световно известни. Например, в САЩ за първи път се издава творчеството на автора чак през 2020г. Още толкова много деца се сдобиват с възможността да пораснат с Лукчо, Дон Домат, Принц Лимон, чичо Боровинка и останалите герои от „Приключенията на Лукчо”!
Както в моето детство, така и в това на хората и децата около мен, „Приказки по телефона” са едни от най-любимите творби, които препрочитаме поне веднъж годишно. Счетоводителят Бианки прави скучния ден забавен, а тъжния – весел. Та, кой не би искал да похапне от двореца от сладолед? Да полети на въртележката в Чезенатико с онзи добър господин? Или пък да се включи в приключенията на Алиса Търкуланка? Кратки, увлекателни и винаги с поука, приказките на Джани Родари успяват да ни пренесат обратно в едни по-прости и сладки времена, макар и за съвсем малко.
Като всяко дете, малкият Джани имал мечта – да се занимава с музика, но съдбата криела огромна изненада. Когато бил едва на десет, в силна буря баща му излиза да спаси едно малко коте. Успява, но самия той се разболява и умира. След това, на семейството се налага да преначертае пътя си към по-практични професии и дела. Джани се дипломира като учител едва на 17 години и веднага започва да преподава. Именно този му ранен сблъсък с палавите малчугани му помага да открие същинския си талант – приказките. В началото той ги използвал, за да накара децата да седнат и да внимават, а в последствие ги записвал и обогатявал със собствените си принципи и преживявания. В класната стая той се превърнал в любимец на децата. Именно неговото богато въображение, любов към историите и всестранните му интереси правели часовете интересни и зареждащи за учениците.
Животът му през 40-те години и след това не станал по-лек. Сблъсъкът с войната и управляващите режими в европейските държави, както и произлизащите от това проблеми и неравенства между прослойките в обществото, вдъхновили творчеството му. Точно тези уроци правят приказките на Родари подходящи не просто за деца, а и за техните родители и възпитатели. По думите на критика Алберто Азор Роза: „Родари може да бъде определен като универсален, а не само детски писател, защото светът на децата е алегория на света на възрастните.”
През каквито и перипетии да преминавал Джани Родари обаче, в нито един момент той не се отказал от писането и не изневерил на същността си. Ежедневно той пишел приказки за децата, като се вдъхновявал именно от самите тях.
С една и съща лекота той успява да се нагоди към своя читател и сякаш пише лично само и единствено на него. Въпреки че пише за живота на обикновените хора и техните проблеми и трудности, неговите герои винаги са положителни и прикрито поднасят един от най-важните и големи уроци – обичта и уважението към труда.
В приказките си, авторът обръща внимание на проблеми, които са изключително валидни и в днешно време, като властта на парите, титлите и алчността. Въпреки това обаче, в неговите приказки винаги побеждава доброто. Не случайно той е известен като “продавач на надежда”, защото той не спира да ни учи, че колкото и болка и несправедливост да има около нас, ние можем да ги преборим, защото винаги ще съществуват честността и добротата.
Продавач на надежда
Ако можех да имам едно
магазинче със две полички,
бих продавал… познайте какво?
– Надежда! Надежда за всички.
“Купете! С отстъпка за Вас!
Всеки трябва надежда да има!”
И на всеки бих давал аз,
колкото трябва за трима.
А на тоз, който няма пари
и отвънка само поглежда,
бих му дал, без да плаща дори,
всичката своя надежда.
Джани Родари
