Принцове, принцеси, дракони и феи… Приказките носят за всекиго по нещо. Но какво ни кара да се връщаме към тях отново и отново в най-различни периоди от живота ни? За да разберем, трябва да ги погледнем по-отблизо и да се вгледаме в действията на всеки от главните герои.
Най-старата приказка
Приказката е един от най-старите литературни жанрове и е основна част от фолклорната проза. Този тип истории произлизат от митовете и легендите, изгубени и променяни с вековете. Все още не е напълно ясно коя е най-старата ни позната приказка и кога точно се е появила, но има няколко претендента.
Например, Красавицата и звяра и Румпелстилцхен датират от преди над 4 000 години, докато първата записана българска приказка се е появила през далечната 1817г. и неин автор е сръбски поет на име Сима Милутинович.
Какво е “приказка”?
Както вече установихме, приказката е вид литературен жанр, типичен за народното творчество. Тя са характеризира с някои много специфични черти, които рядко бихме срещнали в други жанрове.
По думите на Холи Блек, “приказките всъщност разказват истини, макар и не точно истината”. В тях истина и измислица, вълшебно и битово, добро и зло се преплитат толкова тясно, че на читателят му е трудно да отдели едното от другото.
Темите, заложени в приказките
Приказките засягат сериозни и дълбоки теми, въпреки че на пръв поглед не се забелязва. Те разглеждат човешките взаимоотношения, трудностите, пред които хората се изправят, и дилемите, които едва се побират в умовете им. Макар на някои да се струват твърде вълшебни или обикновени, приказките продължават да играят ключова роля във възпитанието на малките деца. Те предлагат една по-проста гледна точка и чиста искра надежда на възрастните.
Особености на приказките
Приказките имат някои характерни особености, които позволяват на читателя да разбере, че историята е такава още от първото изречение.
Имало едно време…
През девет планини в десета…
Някога много отдавна..
Познати ли са ви? Всяка приказка започва точно толкова неопределено, сякаш, за да се запази автентичността и мистичността на случващото се. Именно това, обаче, позволява на читателя не само да си представи случващото се, а и да види отражението на героите върху собствения му живот.
Героите в приказките могат да бъдат магични същества като феи, вещици и лами, омагьосани предмети като вълшебни лампи, чайници и гребени, както и най-обикновени хора. Които и да са, те винаги имат едно характерно качество, което е ясно упоменато от самото начало. Добрите герои са винаги мили, красиви и топли, а лошите – прегърбени, злобни и коварни. Зайчето винаги е плашливо, а вълкът – глуповат. Всички тези стереотипно заложени особености се разчупват както с новите приказки, така и със съвременния прочит на старите такива. Точно това помага на децата по-активно да съпреживяват с героите – защото те са по-близки до тях.
Видове приказки
Приказките са един от най-старите жанрове в прозата. През годините, те и техните характерни особености са се изменяли. Именно поради тази причина, днес познаваме много различни видове приказки и техни подразделения.
Класически приказки
Класическите приказки са тези написани от Ханс Кристиан Андерсен, Шарл Перо и други. Те се оповават на символиката и целят да затвърдят основополагащите ценности във всеки от нас. Чрез тях децата научават, че във всеки от нас има и добро, и зло и битката между двете се води непрекъснато. Освен това, те вдъхват вярата, че колкото и безизходна да изглежда ситуацията, винаги има начин за разрешаването ѝ.
Битови приказки
В битовите приказки, действието се развива в типични обществени и социални ситуации, а главен участник е обикновеният човек. Често те са пълни с хумор, а диалогът е в тон – свеж и колоритен. В тях необикновеното е описано като впечатляваща и почти невъзможна проява на дадено качество – било то физическо, като сила, или на характера, като смелост. Макар и без типичния вълшебен елемент, децата лесно се припознават и успяват да съпреживеят с героите в битовите приказки.
Приказки с животни
Приказките с животни са едни от най-многобройните. В тях главните действащи лица на пръв поглед са животни, но притежават чисто човешки качества и следват човешки норми на поведение. Животните имат собствени градове и къщи, професии и училища. Тук отново се разглеждат отношенията между героите и поведението им в тяхното общество. Често героите-животни са типизирани – Зайчето е страхливо, Кума Лиса е хитра, а Бухалът изключително начетен. Това е толкова добре познато, че се подразбира и спомага картинката да бъде представена ясно във въображението на читателите.
Вълшебни приказки
Вълшебните приказки са пълни с фантастични и мистични герои и същества. Почти винаги има някакъв вид омагьосан предмет или герой, който стои центъра на действието. Приключението се разгръща и развива с всяко изречение, а напрежението между редовете расте. Кулминацията е вечната битка между доброто и злото и обикновено доброто взима превес. Макар и да са “просто измислици”, вълшебните приказки съдържат в себе си обещание за магия, надежда и щастлив завършек.
Това са четирите основни видове приказки, но светът им е необятен. В днешно време, подтикнати от любовта към децата, хората създават нови и нови истории – все по-съвременни и по-близки до модерните ежедневие и ценности. Въпреки това, където и да се намират главните герои, каквито и да са те, поуките остават непроменени – да се стремим към доброта, упорство и щастие.