Коледа винаги е била най-любимото ми време от годината. Има нещо специално в мига, когато за първи път за сезона включиш светлините на елхата, когато ароматът на канела и борови иглички загали носа ти, а смехът на най-любимите ти хора изпълва стаята. Но, когато се замисля, Коледа не е за подаръците, не е и за декорациите или пиршествата. Тя е за хората, с които я споделяш.

Като майка виждам Коледа през очите на сина си. Той е на 4 години, и всеки път, когато виждам как се заплесва по светлините на елхата или се потапя в приказките, усещам как всяка мъничка част от празника става многократно по-ценна. Малките неща са тези, които правят Коледа наистина вълшебна: радостта в очите му, когато забелязва подаръците, опаковани в шарена хартия и как моментално погледът му започва да шари наоколо, търсейки следи от ботушите на Дядо Коледа; или вълнението му, когато заедно декорираме сладки. Тези мигове не са нищо изключително, но за мен са всичко.

Чарлс Дикенс го е казал много точно в Коледна песен: „Честно, справедливо и благородно е наредила природата, както болестта и мъката да са заразителни, така и да няма нищо по-неудържимо прихватливо от смеха и доброто настроение.“ И това е наистина така. Коледа е за това да сме заедно. Да бъдем с тези, които обичаме, и да споделяме смеха и топлината помежду си. Колкото и да е студено навън, когато си с хората, които те разбират и обичат, светът става малко по-топъл и уютен.

Същевременно Коледа е и време да спрем за момент и да се огледаме около себе си. Животът понякога е толкова забързан, че не забелязваме как минава денят. Но точно през този период можем да спрем и да се насладим на момента. Да се потопим в мириса на греяното вино и топли меденки, да гледаме как снега се сипе навън или да се оставим да бъдем поне за малко само и изключително в настоящия миг.

В нашето семейство едно от любимите ни занимания е да четем приказки. Може би звучи клиширано, но всяка година е едно и също: сядаме заедно и започваме да четем отново. Една от любимите ни е Снежния човек от Реймънд Бригс – може би защото, въпреки че (оригиналът) няма думи, тя говори повече от всяка друга приказка. За мен има нещо вълшебно в Плюшения заек на Марджъри Уилямс. Какво ли не значи любовта, когато си готов да станеш „истински“, просто защото някой те обича по начин, който те прави част от тяхната магия?

Истинската Коледа не е за перфектните декорации или най-големия подарък. Тя е за моментите, в които сме заедно и можем да бъдем себе си. Когато всички се смеем, забавляваме, когато се прегръщаме или когато просто се наслаждаваме на тази необяснима, но напълно вълнуваща радост от присъствието на хората, които ни обичат. Както казва Доктор Сюс в Как Гринч открадна Коледа!: „Може би Коледа, помисли си той… не идва от магазин. Може би Коледа, може би… Означава малко повече!“ Това „повече“ не е нещо, което можем да си купим. То е любовта и топлината, които споделяме.

Това е идеята. Коледа не е просто празник, тя е състояние на духа. И когато всичко отмине, ще останат моментите – тези малки, но толкова значими спомени, които ще носим със себе си през годините. Споделянето на тези мигове с хората, които обичаме, е това, което наистина прави Коледа толкова специална.

Нека тази Коледа не се забъркваме в търсене на съвършенство, а да се насладим на малките радости, на времето заедно и на любовта, която прави всичко това да изглежда толкова прекрасно. Тези моменти на споделена топлина и смях са това, което наистина прави Коледа незабравима.

Какво мислите за тази статия?