Историята за Питър Пан е добре позната на малки и големи. През годините сме се запознавали, както с различни преразкази на една и съща история, така и с няколко екранизации. Всички те са обединени от общата идея, че Питър е едно дете, което е дотолкова влюбено в детството, че не желае и отказва да порасне. Той всячески се опитва да сподели тази си истина с децата около себе си. Дали обаче това е била оригиналната история на сър Джеймс Матю Бари и има ли всъщност нещо, което остава неразказано или променено в така популярната за нас версия?
Вдъхновението зад Питър Пан
Героят Питър Пан се ражда по време на множеството истории, които авторът, сър Джеймс Матю Бари, измисля и разказва на децата на негова близка приятелка, Лъулин Дейвис. С времето той изгражда изключително близки взаимоотношения с момчетата. След смъртта на майка им, той променя завещанието ѝ, за да получи временно попечителство над децата и в последствие ги осиновява официално. Обичта към тези момчета стои и зад името на героя – Питър – на по-малкото братче, и Пан – на пакостливия бог на Горите.
Как се ражда идеята за Питър Пан?
По-големият брат на Бари, Дейвид, умира на 14 години при инцидент, докато кара кънки. Неговата смърт дълбоко ранява майката на автора и тя така и не се възстановява напълно психически. Тя намира временна утеха в идеята, че нейния син, починал в такава крехка възраст, е останал завинаги едно малко момче. Това служи и за вдъхновение на Бари, докато пише пиесите, историите, романите за Питър Пан.Той си представя какъв би бил живота на Дейвид като непораснало момче и приключенията, на които би се отправил.
Каква е оригиналната история за Питър Пан?
Образът на Питър Пан се появява за първи път през далечната 1902г. в книгата “Бялата птичка”. В нея, Бари посвещава голяма част от усилията си над това да опише взаимоотношенията си с децата на Лъулин Дейвис. В последствие преработва историята и включва героя на Питър в пиесата “Питър Пан, или момчето, което никога няма да порасте.” (1904г.) Във времето авторът използва героя и неговия образ в различни свои творби, но първоначалният образ се изменя значително до написването на романа, който всички знаем.
Оригиналната история за Питър Пан е много по-мрачна.
“Разбира се, че го вълнуваше дълбоко. Той беше изпълнен с гняв към всички възрастни, които, както обикновено разваляха всичко. Затова, веднага щом достигна вътрешността на дървото, той започна нарочно да диша учестено до около 5 вдишвания в секунда. Беше чувал, че при всяко свое вдишване, един възрастен умира и така Питър си отмъщаваше като ги убиваше колкото се може по-бързо.” – Историята на Уенди, Питър Пан (1911г.), глава 11;
Злодеят Питър Пан
Първоначалният образ на Питър Пан (в “Бялата птичка”) е този на злодеят. По това време героят Капитан Хук все още не присъства, а непорасналото момче е това, от което децата се боят. Той се промъква през нощта и отвлича малки момчета, като ги води в паркът Кенсингтън, за да си играят.
В историята, разказвачът се сприятелява с момче на име Дейвид, под предтекст, че неговият син е починал. Това събужда съчувствие у родителите на момчето и по този начин те позволяват по-близките отношения между двамата, като така предоставят възможността Дейвид да бъде отвлечен от разказвача.
Питър е измислен от разказвача и е описан като момче, което още като бебе на 7 дни бива научено да лети от феите и напуска уюта на своя дом, за да търси забавления с тях и птиците. Той вярва, че това не би наранило майка му и, че тя винаги ще държи прозореца отворен, за да може той да се прибере у дома.
Когато решава да се прибере, обаче, Питър открива, че прозорците са затворени, а майка му гушка друго бебе. Така героят се чувства изместен и самотен и открива начин, по който да подсигури своето щастие. Така се ражда и идеята за изгубените момчета.
Съдбата на изгубените момчета
Изгубените момчета са деца, които са “изпаднали от креватчетата си, докато гледачката им е отклонила поглед от тях”. Ако те не бъдат потърсени до 7 дни, биват изпратени в Невърленд, за да се присъединят към Питър Пан.
В “Питър и Уенди”, разказвачът споменава, че съдбата на изгубените момчета е меко казано трагична. Тъй като Питър няма как да попречи на децата да пораснат, когато те започнат да го правят, той им помага да “изчезнат”, като се намеква, че животите им приключват там.
В официалното продължение на “Питър и Уенди”, “Питър Пан в Алено”, авторът официално разкрива какво се случва:
Когато в някое от момчетата се появят признаци на порастване, то бива прокудено в Ничия земя. Ничия земя се превръща в дом на всички порастващи прокудени деца и ги обрича на живот, в който Питър и тези около него ще се преструват, че тези “деца” не съществуват.
Ако се замислим отвъд вълшебното, лесно е да си представим Питър като злодей. Той е безмилостен към пиратите и дори приятелите си – Изгубените момчета, които посмеят да пораснат. В историите, той дори изменя телата им, за да е сигурен, че ще могат лесно да се промъкват през дупките в дърветата и тайните им проходи.
Още по-тежко е и това, че Питър не прави разлика между истина и измислица. Често по време на игрите на измислица, той дава “храна” на останалите и след края ѝ отказва да повярва, че са все още гладни. Като вечното дете той се смее и забавлява, когато е изправен пред опасности. По този начин той игнорира страха на останалите и ги спасява, само и единствено, за да му бъдат те безкрайно благодарни, а той – да се чувства необходим.
Това е само един пример как историята се променя с времето и как чрез изместването на фокуса ѝ (в случая написването на една допълнителна глава, в която се срещаме с Капитан Хук), ние можем да променим смисъла ѝ коренно.
