Моля да ни се представиш с няколко изречения - коя е Дари, с какво се занимава, какво обича, от какво се интересува?
Казвам се Даринка Дюприе, на 31 години съм и живея в София от 6 години насам със съпруга ми Корентън и 4-годишния ни син Сами. Прекарах 5 години във Франция, където завърших бакалавър „Приложна лингвистика“ с английски, френски и италиански. След това заминах за Англия, където с Корентън завършихме магистратура, свързана с изучаването и преподаването на втори език.
Доста активен човек съм. Често пътувам със семейството си, създавам съдържание за социалните мрежи, а също така изработвам картички, албумчета, картонени торти.
Какво е най-важното нещо, което трябва да знаем, когато детето ни расте с два езика?
Хубаво е още щом детето се роди, а защо не и преди това, да изберем метода на изучаване на език, който ще приложим вкъщи. Така ще имаме план за действие, към който да се придържаме. Съществуват няколко метода:
– OPOL (One Parent, One Language – един родител, един език). Всеки от родителите говори с детето на своя майчин език. Това важи както вкъщи, така и навън.
– Един език вкъщи, друг език навън. Този метод е подходящ за родителите, които са с един и същ майчин език или са достатъчно добри в даден език, за да го използват като основен метод на комуникация. Езикът вкъщи е различен от езика, който се говори в държавата, в която живеят. Така децата учат един език вкъщи и втори навън.
– Спонтанно смесване на езиците. В семейството се говорят двата езика и от двамата родители. В комуникацията си понякога използват единия, понякога другия. В тези случаи дори е възможно да започнат изречение на единия език и да го завършат на другия.
– Избор на детска градина/училище, в което се използва езика, който не доминира при детето. А ето ви и пример: дете, което говори два езика, но единият от тях доминира (например, ako говори български с майката, френски с бащата и семейството живее в България). В този случай е добра идея да развият втория език, избирайки детска градина/училище, където той се преподава.
Който и метод да изберем, най-важно е да сме постоянни и да се придържаме към избора си.
Да развенчаем един от най-популярните митове: Двуезичието сред децата обърква ли ги, пречка ли е за тяхното когнитивно развитие, забавя ли проговарянето?
Най-големият страх на родителите на деца в двуезична среда е, че детето ще има трудности с проговарянето и че ще смеси езиците.
Проучванията доказват, че двуезичните деца не проговарят по-късно от децата с един език.
Вероятно е двуезичните деца да нямат толкова богат речников запас на всеки от езиците, които говорят. Въпреки това, ако сметнем общия брой думи, с които разполагат двуезичните деца на двата езика, този брой е равен на броя думи, които децата с един език познават.
Има ли определен период от живота на детето, когато е най-лесно за него да усвои друг език? Защо това е така?
Изучаването на език при децата е спонтанен процес, който се случва в естествена среда – у дома, на детската площадка, в парка, в магазина. Малките деца са пасивни участници, тъй като те слушат, възприемат и възпроизвеждат, без да имат за цел да научат език. Тук идва и разликата с учениците или възрастните, които имат часове или езикови курсове. Изучаването на език при тях е цел и е напълно съзнателен процес. Механизмът за изучаване на език е съвсем различен.
Учените все още не са постигнали съгласие относно възрастта, след която изучаването на език става по-трудно, но са на едно мнение – колкото по-рано, толкова по-добре.
Какви са най-честите трудности, които срещат родителите на многоезични деца и как да ги преодолеят?
Хората, които нямат опит или познания по темата, често опитват да ни наложат твърдението, че детето ще се обърка, няма да може да проговори, няма да разграничава двата езика. Постоянно получавам съвети да изберем един език, на който да говорим всички вкъщи, или пък коментари от рода на:
„Какво ли се случва в главата му? Сигурно е каша!“
Често коментарите на околните успяват да ни разколебаят. Важно е да знаем, че двуезичната среда по никакъв начин не затруднява детето и не го обърква. Не е пречка в развитието му, а дори го подпомага.
Ако всеки родител говори с детето на майчиния си език, то чува и учи правилно произношение, правилна употреба на лексиката, правилна граматика.
За мен това е златната среда и е много по-добра опция от това детето да има досег само до един език, който е чужд за един от родителите. Така най-вероятно детето от време на време ще чува грешки в произношение, граматика, употреба на лексика и т.н.
Какви са най-ефективните начини да помогнем на детето да научи друг език?
Най-важното, което ние, родителите, можем да направим, е да осигурим на детето досег с езика. Чудесни резултати дава методът OPOL (One Person, One Language, в превод един човек, един език). Той се използва, когато двамата родители имат два различни майчини езика и всеки родител разговаря с детето на своя език. В този случай просто трябва да прекарваме достатъчно време с детето и да му говорим на своя майчин език.
Тук, обаче, е възможно единият език да доминира пред другия. Например, по време на майчинството, детето прекарва много повече време с майката, отколкото с бащата. Съответно през по-голямата част от времето то чува езика на майката. Това беше и нашият случай и до 2,5г. Сами говореше изцяло на български. Разбираше френски, но на въпросите отговаряше на български. Няколко неща, които дадоха резултати при изучаването на френски, бяха:
– Четене на книжки;
– Слушане на песнички;
– Игри на френски;
– Общуване с деца с майчин език френски;
– Най-голям тласък му даде пътуването ни до Франция, където за пръв път се отпусна да говори френски.
Как четенето помага на децата да усвоят по-бързо езиците?
Четенето помага не само на децата, но и на възрастните, изучаващи език. Четейки, ние сме изложени на съответния език. Научаваме нова лексика, словоред, промяната на глаголите (форми, времена), връзката между думите. Дори учим граматика без да се налага да наизустяваме правилата и да влагаме логическо мислене. Придобиваме „шесто чувство“ за езика и усещаме когато някой говори неправилно. Ако някой ни чете, чуваме произношението, а ако ние четем на глас – упражняваме нашето.
Каква литература препоръчваш (моля да изброиш и конкретни заглавия)?
На този етап не сме ползвали специални двуезични книжки вкъщи, но пък имаме едни и същи книжки на френски и на български. Смятам, че е добър вариант детето да чува същата история на двата езика. Също така имаме книжки и карти с картинки, чиито имена синът ми назовава на двата езика. Мога да препоръчам картите на издателствата “Пан” и “Клевър бук”.
Колкото до професионална литература по темата, за голямо мое съжаление в България липсва литература, свързана с двуезичната среда и изучаването на език от малки деца. И ето тук идва поредното доказателство колко важни са езиците. В интернет има книги, проучвания, научни и любителски статии по темата, които са на чужди езици. Тези, които аз чета, са на английски или френски. Ето как благодарение на чуждите езици, ние имаме достъп до повече информация. Няколко заглавия, които бих препоръчала:
– “Raising a bilingual child”, Barbara Zurer Pearson, Ph.D.
– “Raising bilingual children – a practical guide”, Maritere Rodriguez Bellas
– “Bilingual families – a practical language planning guide”, Eowyn Crisfield
Какви са предимствата на децата, които израстват с няколко езика?
Не са случайни изразите „Езикът е богатство.“ и „Езикът е прозорец към света.“. Езиците ни дават редица възможности, като например пътуване, опознаване на нови държави и култури, достъп до повече информация, по-добри възможности на работния пазар. Това са част от предимствата, които имаме ние, възрастните, които сме учили езици в училище и/или университет. А представете си децата, които израстват в двуезична или многоезична среда. Те говорят и пишат на повече от един език свободно и без акцент. Те са бъдещи граждани на света.
А ако изключим позитивите за бъдещето и се съсредоточим в настоящето, също можем да намерим редица предимства. Например развитието на социалните умения, креативността, логическото мислене, четенето.
Двуезичните деца често имат по-високи резултати в доминиращия при тях език, отколкото децата, за които същия този език е единствен.
Доказано явление е, че те са отворени към културите, говорещи съответните езици.
Като майка на многоезични деца, какво ще пожелаеш на други родители, които тепърва ще минат по твоя път?
На първо място бих искала да ги успокоя, че двуезичната среда не е допълнителна грижа или трудност при отглеждането на детето, а предимство. Децата ни слушат и възприемат по-лесно, отколкото си мислим. Нужно е само да повярваме в тях и във възможностите им, както и да им осигурим досег до езика. Не им говорете, а разговаряйте с тях – така им давате шанс не само да слушат, а и да упражняват езика. Четете им приказки – така те чуват езика, учат лексика и граматика докато си представят вълшебни светове. Пейте песнички заедно, танцувайте, забавлявайте се. Ако езикът се превърне в част от ежедневието, изучаването му е лесно и дори приятно.
Ще се радваме да споделите:
0 Comments