Жителите на Приказен град – Уля

Здравейте, мили деца! Приятно ми е да се запознаем. Вие сте в сайта Приказен град, където ще се забавлявате с чудни истории за животни и хора, за машини или пък облачета например.

1. Коя си ти и каква е ролята ти в Приказен град?

Аз съм баба Уля. Чудите се какво прави една баба в Приказен град? Ами, първо, повечето приказки започват именно така: „Имало едно време една баба и…“ Така че – защо не?

2. Защо реши да се включиш в Приказен град?

Истината е, че съвсем не живея в приказен град, още по-малко в приказен свят. Обаче тъкмо се бях натъжила от този факт, и хоп – обадиха ми се от сайта и ми предложиха да му сътруднича. И това ако не е чудо! Отново да се окажеш в по-добрия свят, този на приказките! Затова съм щастлива да помагам написаните текстове да звучат на хубав и правилен български език. Дълги години се занимавам с това и се надявам да бъда полезна на екипа. Ще го направя с голяма радост, за да може вие, малките читатели, да го опознаете, като четете и слушате хубави текстове. 

3. Кое е нещото, без което не може да мине денят ти?

За вас шега, за мен истина – денят ми не минава, без да съм прочела някакво писание – било то в интернет или в книга, отпечатана на хартия. А когато ме осени вдъхновението – и да напиша нещо мило за децата.

4. Имаш ли домашен любимец? Разкажи ни за него.

Що се отнася до домашните любимци – по принцип обичам всички животинки. Но смятам, че е хубаво да живеят на воля, в природата, а не затворени вкъщи или в клетки. Като бях малка, имахме домашни животни в двора на къщата и се забавлявах с тях, хранех ги, наблюдавах поведението им, изучавах навиците им. Беше ме страх от един бял петел, който скачаше върху мен и ме кълвеше. Плачех, но не му направих никакво зло. Като пораснах, се преместихме в апартамент и с много молби към родителите ми си взехме коте, един абсолютен бандитко, наречен Жужи. Още помня лудориите му. Но той не се чувстваше добре вкъщи, а и изискваше постоянни грижи, които нямаше как да му осигурим. Затова го занесохме на село. След много време пък се появи Маци, невероятен котарак норвежка порода. Отначало се държеше враждебно с мен, но после така ме обикна, че ме предпочиташе пред всички вкъщи. Той доживя до дълбока старост и ни беше много мъчно, когато си отиде. Повече, отколкото можехме да понесем, затова вече не си вземаме друго животинче.

5. Разкажи ни незабравима случка от детството си.

Детството ми е много далече, имало е безброй интересни случки. Ако взема да разказвам, ще стане цял роман! 

6. Коя е любимата ти детска приказка?

Още от малка започнах да си чета сама приказки и искрено вярвах в тях. Тогава това ни беше забавлението – игри и четене. Любими ми бяха „Дивите лебеди“, „Пепеляшка“, „Майчина сълза“, „Огнянка-скачанка“, „Приключенията на Лукчо“, „Карлсон, който живее на покрива“. Най обичам онези, в които справедливостта и милосърдието тържествуват. После започнах да чета на децата си, а след това – на внуците. Така че повечето време съм живяла действително в приказен свят, което си е истински късмет! 

7. Ако беше герой от детска история/книжка/приказка, кой щеше да бъдеш?

А ако трябва да избера приказен герой, какъвто бих искала да бъда, със сигурност бих желала да съм човекът, който да победи злото. Но не с насилие, а с убеждаване, доброта и личен пример! Не с юмруци и ритници! Не обичам агресивните герои.

8. Ако можеше да изпратиш съобщение до всяко дете на света, какво щеше да бъде то?

Искам да кажа на всички деца по света – бъдете здрави и безгрижни, докато сте малки. Играйте, хапвайте, веселете се, но не правете злини! А ако ви срещнат, излезте насреща им без страх!

Автор: Кам

Какво мислите за тази публикация?

0 Comments

Submit a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Още подобни публикации