Чарлз Дикенс е не само един от най-забележителните прозаици във викторианската литература, но има и значителен принос в света на детската литература. Неговите увлекателни истории и колоритни персонажи оставят дълбок отпечатък върху младите читатели. Самият той е имал интересен и динамичен живот, за който ви разказваме в текста по-долу. 

Амбицията на живота му е била да бъде актьор, но в деня, когато трябва да се яви на кастинг за първото си представление, Дикенс се разболява и пропуска големия си шанс. Това го отвежда към следващата му работа като репортер за Английския парламент, която в крайна сметка го насочва по пътя му като писател. Нежеланието му да пише го кара да подписва първите си творби с псевдонима “Боз” (“Boz” в оригинал). 

Освен това, страстта му към театъра не угасва напълно. В по-късните си години Дикенс организира театрални представления, в които сам участва, а приходите от тях често дарява за благотворителност.

Дали децата му са го вдъхновили да създаде толкова богата колекция от творби, в които главните герои са деца… ами бихме могли да си го помислим! Но факт е, че той и съпругата му са имали 10 деца, на които Дикенс е четял приказки всяка вечер, придружен от домашния си любимец – гарванът Грип. 

Гарванът Грип е бил толкова запомняща се фигура в домакинството на Дикенс, че след смъртта му е бил препариран и днес може да бъде видян в Музея на Филаделфийското общество. Интересно е, че именно Грип вдъхновява Едгар Алън По да напише прочутото си стихотворение “Гарванът”.

Затова всяко от децата му си е имало свой собствен такъв – в някои случаи взаимстван от някое Дикенсово произведение, в други – базирано на характера на децата и отличителните им черти. Дори самият Дикенс дава на себе си няколко прякора, сред които „Револвер” и „Неподражаемият”.

Дикенс е може би най-известен със своята новела „Коледна песен“. Въпреки че това е великолепна история за силата на промяната и изкуплението, както и много затопляща история за празничните традиции и “бялата Коледа”, тя изобщо не е това, което Дикенс първоначално е искал да създаде. 

През 1842 г. е публикуван парламентарен доклад, разглеждащ условията на труд на децата в мините. Ужасен от прочетеното, Дикенс решава да напише публичен отговор на доклада, за да накара повече хора да разберат за потресаващите условия. Впоследствие обаче осъзнава, че не много хора биха прочели и разбрали нещо толкова формално и скучно и че трябва да намери начин да поднесе информацията по по-достъпен начин. Така се ражда идеята за “Коледна песен”. 

Дикенс написва историята бързо – отнема му само 6 седмици да я завърши. За да я публикува обаче, се наложило авторът да плати половината от разходите, защото издателите не виждали нищо ценно в произведението. Към днешна дата, “Коледна песен” се смята от мнозина за едно от най-големите литературни постижения на Дикенс.

Интересен факт е, че Дикенс сам чете “Коледна песен” на публични събития, като един от най-емблематичните му рецитали е бил пред кралица Виктория.

Чарлз Дикенс е известен със запомнящите се персонажи, които оживяват на страниците на неговите книги. Той фокусира вниманието си върху важността на семейството и приятелството в детските години и придава на детството магическо значение, което вдъхновява читателите. Дикенс създава персонажи, които завладяват и в които можем да се припознаем, като например Пип от “Големите надежди” (1860-1861) и Дейвид Копърфийлд от едноименния роман, публикуван през 1849 г.. 

Героите на Дикенс не само умеят да забавляват читателите, но и разкриват дълбоки теми за морални уроци, социална неправда и стойността на човешките взаимоотношения. Те провокират читателите да се замислят за света около тях и влиянието на социалните обстоятелства, особено върху децата. Героите му създават уникален мост между поколенията, носейки послания за човечността и добродетелите, които винаги са актуални.

Романът “Оливър Туист” (1837-1839) е един от първите в литературата, който представя детството с всичките му предизвикателства. С неговия герой – сирачето Оливър, Дикенс акцентира на социалната несправедливост и условията на живот на децата по онова време. Интересно е да се отбележи, че романът всъщност е създаден от Дикенс в отговор на нечовешки закон, прокаран от Английския парламент през 1834 г. Законът гласял, че всеки беден човек, възрастен или дете, може да бъде подслонен в т.нар “работни къщи” (буквален превод от “Workhouses”), и да живее там срещу ежедневен труд. В тези места обаче условията били толкова ужасни, че бързо предизвикали десетки протести и в крайна сметка – отхвърляне на закона. 

Досущ като предшественика си от XVI век Шекспир, Дикенс е допринесъл за обогатяване на английския език, съчинявайки много фрази и думи, голяма част от които се използват и до днес. Някои от тях са изцяло негови творения, други са взаимствани от чужди езици, а трети са вдъхновени от забравени диалектни думи.

Сблъсквайки се с тежестта на това да изкарваш хляба си още на клетата възраст от 12 години, в по-късните си години Дикенс активно се борил за правото на децата на образование. Той оспорвал традиционните схващания и подчертавал необходимостта от достъп до учение за всички, особено за бедните.

Освен гарванът Грип, Дикенс е отглеждал множество домашни любимци, включително кучета, котки и дори гарвани след Грип. Той вярвал, че животните имат изключителна способност да усещат човешките емоции, и често черпел вдъхновение от тях за своите разкази. Една от любимите му котки, Боб, често седяла на бюрото му, докато пишел, а след смъртта ѝ Дикенс запазил една от лапите ѝ като поставка за писалка.

През целия си живот Дикенс бил запален по свръхестественото. Често участвал в спиритически сеанси и събирания, където хората се опитвали да контактуват с духове. В някои от писмата си той споделя преживявания, които смятал за необясними. Тази негова вяра в паранормалното вероятно е допринесла за призрачната атмосфера на „Коледна песен“ и някои от другите му творби.

Той рядко се задържал на едно място за дълго време. Обичал дългите разходки, понякога изминавайки десетки километри на ден. Дори когато пишел, често се изправял и обикалял стаята, докато обмислял следващия абзац. Енергичността му се проявявала и в социалния му живот – той често организирал театрални представления, публични четения и дори благотворителни балове, за да събира средства за различни каузи.

Дикенс оставя на света 15 романа, от които един незавършен, заедно с още много кратки истории и новели. Въпреки че много от неговите произведения са писани за възрастни, Чарлз Дикенс продължава да бъде вдъхновение за много съвременни детски писатели, които черпят от неговото творчество. Неговите произведения остават важна част от историята на литературата и насърчават младите читатели да мечтаят, да се борят за справедливост и да ценят дълбоките връзки в живота си.