Български автори на детски приказки, които всяко дете трябва да познава

Вечер е, навън вали, а петгодишната Ема държи книжка с мишка и ръкавица на корицата. „Мамо, тази приказка от кой е?“ Мама поглежда: Елин Пелин. И изведнъж се сеща как самата тя е знаела „Тръгнал дядо за Златица“ наизуст, много преди да тръгне на училище. Така работят добрите български детски автори: думите им минават от поколение на поколение, а ние често дори не помним кой ги е написал.

Наближава 1 ноември, Денят на народните будители, и е хубав повод да запознаем децата с хората зад любимите стихчета и приказки. По-долу ще намерите петима автори, чиито творби са в каталога на Приказен град. За всеки има кратко кой е, с какво е известен и с коя негова приказка да започнете според възрастта на детето.

Детето обикновено познава Пепеляшка и Мечо Пух много преди да чуе за Ран Босилек. Няма нищо лошо в световните класики, но българските автори дават нещо, което преводът не може: езика, на който мислим, природата, която виждаме през прозореца, и шегата, която разбираме без обяснение.

Те са писали за деца, които са познавали отблизо: селските хлапета, учениците с първата им читанка, малките, които слушат баба си край печката. Затова героите им са близки и днес. Мишката в ръкавицата, дядото с каруцата, синчецът в полето са все неща, които детето може да си представи.

И още нещо: приказките на български автори са прекрасен начин да говорим за корените си, без да изнасяме лекции. Едно стихче за родния език върши повече от десет обяснения защо е важен.

Петко Рачов Славейков (1827-1895) е роден в Трявна и е сред първите, които пишат специално за деца на български. Затова често го наричат баща на българската детска литература. Бил е учител, журналист и издател, а стиховете си за малките е събирал в читанки, по които са учили цели поколения.

С какво да започнете: стихотворението „Татковина“ („Хубава си, татковино, име сладко, земя рай“). Публикувано е за първи път през 1883 г. в читанка за първо отделение и до днес е сред първите стихове за родината, които децата научават. Подходящо е от 4-5 години нагоре: кратко е, ритмично и лесно за запомняне.

Иван Вазов (1850-1921) е роден в Сопот и го наричаме патриарх на българската литература. Повечето хора го свързват с романа „Под игото“, но Вазов е писал много и за най-малките. Издава дори отделна книжка със стихотворения за малки деца. Ако искате да научите повече за него, прочетете 13 факта за Иван Вазов.

С какво да започнете: стихотворението „Аз съм българче“ е най-подходящото първо запознанство, особено около празниците. След това опитайте „Песента на синчеца“ за пролетта или забавното стихче „Овца“, в което детето разговаря с една овчица. Тези кратки стихове са подходящи от 3-4 години, а „Де е България?“ е по-добре да оставите за първи-втори клас, когато детето вече пита за картата и границите.

Елин Пелин е псевдонимът на Димитър Иванов Стоянов (1877-1949), роден в село Байлово, Софийско. Наричат го певеца на българското село, а за децата е оставил „Ян Бибиян“ и стихотворните приказки от „Гори Тилилейски“. Повече за живота му има в статията „Певецът на българското село – Елин Пелин“.

С какво да започнете: приказката в рими „Дядовата ръкавичка“. Животните влизат едно след друго в изгубената ръкавица, а детето чака със затаен дъх кой ще е следващият. Подходяща е още от 3 години. За 5-6 години опитайте смешната „Цар Шишко“ за мързеливия цар, „Кривото патенце“ и „Звяр нечуван“, а за първокласниците – „Приказка за приказката“.

Ран Босилек е псевдонимът на Генчо Станчев Негенцов (1886-1958), роден в Габрово. Най-известен е с „Патиланско царство“ и със стотиците народни приказки, които преразказва на прост и топъл език за деца. Ако искате да знаете повече, вижте „Ран Босилек и любовта му към книгите“.

С какво да започнете: стихотворението „Родна реч“ („Родна реч, омайна, сладка“), по което Добри Христов пише и песен. За 5-7 години изберете приказката „Неволята учи“ за двамата братя, които търсят неволята в гората, а тя се оказва съвсем близо. Много от приказките, които Ран Босилек разказва наново, ще намерите сред българските народни приказки в каталога.

Дора Габе (1886-1983) е родена в село Дъбовик, Добричко. Поетеса, преводачка и автор на много стихове за деца, тя пише за природата, за майката и за малките неща, които детето забелязва. Повече за нея ще откриете в статията „Коя е Дора Габе?“.

С какво да започнете: стихотворението „Обич“ („Нашето небе е тъй дълбоко“). То е кратко, но голямо по смисъл. Подходящо е от 5-6 години и е чудесен повод за разговор: какво обичаме ние в родното място и кое „се сбира в сърцето“.

Денят на народните будители е 1 ноември. Празнува се официално от 1922 г., след 1945 г. е премахнат и през 1992 г. е възстановен. На този ден почитаме хората, които са „будили“ народа с книги, училища и знание. Детето не е нужно да запомня дати, достатъчно е да разбере, че някой някога е написал думите, които то чете днес.

Ето няколко лесни идеи за вкъщи:

• Вечер на един автор. Изберете един от петимата и прочетете две-три негови творби една след друга. Попитайте детето коя му хареса най-много и защо.
• Научете едно стихче. „Татковина“ или „Аз съм българче“ се запомнят за няколко дни. Детето може да го каже на баба и дядо по телефона.
• Нарисувайте любимия герой. Мишката от ръкавицата, Цар Шишко или синчеца. После нека детето разкаже какво прави героят на рисунката.
• Потърсете автора около вас. Улица, училище или читалище с името на Вазов, Елин Пелин или Славейков има почти във всеки град. Разходката става малко приключение.

Не превръщайте празника в урок. Едно хубаво стихотворение, прочетено с удоволствие, оставя повече от цяла беседа.

Българските детски автори не са само имена от читанката. Те са гласът, с който нашите баби и майки са ни приспивали, и могат да бъдат същият глас и за нашите деца. Започнете с едно стихче тази вечер и вижте какво ще се случи.

С абонамент за Приказен град имате достъп до всички приказки и стихове от каталога, включително творбите на Вазов, Елин Пелин, Ран Босилек, Славейков и Дора Габе, за да намерите своята вечерна приказка за всеки ден.