Детството в Байлово
1. Елин Пелин, чието истинско име е Димитър Стоянов, е роден на 18.07, 1877 г. в с. Байлово. Авторът произхожда от многолюдно семейство – има още 11 братя и сестри. Като малък, той е активно насърчаван от баща си – “единственият грамотен човек в селото” – да чете и да се развива, макар и в крайна сметка да не завършва гимназия. Въпреки това, любовта на Елин Пелин към литературата остава, като дори преподава за кратко в родното си село Байлово.
2. Друга негова страст е рисуването. Той кандидатства в художественото училище в гр. София, но не е приет и се връща отново в родното си село, където започва да се занимава усилено с писане.
“Певецът на българското село”
3. Елин Пелин е един от най-големите художници на българското село, поради което е наричан “певец на българското село”.
4. Животът в Байлово оказва силно влияние върху неговото творчеството. Впечатленията от детството, които пази в спомените си, са достатъчни, за да пресъздадат реалната и често трагична действителност, в която живее българският селянин по време на Царство България. Въпреки това, писателят често акцентира най-ценните качества на българския селянин – неговото жизнелюбие, упоритост, нравствена устойчивост, трудолюбие. Редица от най-популярните герои на Елин Пелин имат реални прототипи и са хора, които авторът е познавал пряко и черпил вдъхновение от тях. Често в творбите си авторът обръща съществено внимание и на заобикалящата среда, на природата на България и нейната безспорна красота.
Най-известни творби
5. Елин Пелин създава богато и колоритно творчество, в което място намират кратки разкази, приказки, повести и др. Сред най-обичаните и познати произведения до ден днешен си остават “Андрешко”, “Ветрената мелница”, “Гераците”, “Занемелите камбани”, “Мечтатели”, “Косачи”, “По жътва”, “Печена тиква”, “Тримата братя и златната ябълка” и много други.
6. Освен с творбите си, разказващи за живота на село, Елин Пелин е известен и с произведенията си за деца, сред които „Ян Бибиян. Невероятни приключения на едно хлапе“ и „Ян Бибиян на Луната“. Името на главния герой – “Бибиян” – не е случайно. То е вдъхновено от начина, по който синът на Елин Пелин, Боян, произнася името си като малко дете. Други негови детски произведения са „Златни люлки“, „Кумчо-Вълчо и Кума-Лиса“, „Гори Тилилейски“, „Сладкодумна баба“, „Правдата и кривдата“, „Песнички“, „Поточета бистри“, „Приказки и басни“ и др.
7. Творбите на Елин Пелин са преведени на над 40 езика, а в някои училища в Китай дори изучават и част от разказите му.
Авторът с много имена
8. Благолаж, Камен Шипков, Елчо, Пан, Пелинаш, Чер Чемер, Иван Коприван и Горна Горчица са все псевдоними на Димитър Стоянов. Но безспорно най-известният му псевдоним, който дори измества употребата на собственото му име, е Елин Пелин – име, което заимства от песента “Елин пелин, що се полюляваш…”.
Животът в столицата
9. През 1902 г. авторът се мести да живее в гр. София, където животът го среща с няколко различни поприща. Бил е библиотекар в Университетската библиотека, пазител в хранилището на Народната библиотека, уредник в къщата музей „Иван Вазов“, където работи до пенсионирането си. Бил е редовен член на Българската академия на науките, както и председател на Съюза на българските писатели. Но въпреки постовете, които заема, животът му в столицата никак не е лесен. Елин Пелин никога не е живял в охолство, а винаги много скромно, на моменти дори на ръба на нищетата.
Спасител на сърцето на литературата
10. По време на англо-американските бомбардировки над София през 1943 г. – 1944 г. Елин Пелин е бил уредник в къщата-музей на Иван Вазов. По време на една от тези бомбардировки, жертва става именно Вазовата къща. Тогава Елин Пелин грабва стъкленицата със сърцето на поета и бяга, за да спаси сърцето на Патриарха на българската литература. Но това му коства много, всичко. Защото по това време писателят е живял в този дом и всичките му неиздадени неща са били там на листовете хартия. Така завинаги изчезва част от творчеството на Елин Пелин, например черновата на “Гераците”.
Покушението
11. След Деветосептемврийския преврат през 1944 г., срещу Елин Пелин е направен опит за убийство. Убиецът обаче се припознава и вместо писателя, негова жертва става редактора на в-к „Българан“ Борис Руменов.
Личен живот
12. Писателят е имал интересен личен живот и се говори, че е имал отношения с други писателки като Дора Габе, Елисавета Багряна, Лора Каравелова. Жени се късно, на 43-годишна възраст, за 20 години по-младата от него Стефанка Щерева, с която имат две деца.
13. Елин Пелин умира на 72 години в София, а след себе си оставя забележително културно наследство, което до ден днешен го откроява като един от най-активните съзидатели на литературно творчество в България.
Малката кибритопродавачка
Беше люта зима, валеше сняг, настъпваше тъмна вечер — последната вечер на годината. В тоя студ и в тая тъмнина вървеше по улиците бедно, малко момиченце, гологлаво и босо.
Червената шапчица
Имало някога едно малко сладко момиченце. Всеки го обиквал от пръв поглед, но най-много го обичала баба му, която всеки път се чудела какво да даде на детето. Веднъж му подарила шапчица от червено кадифе, която му стояла тъй хубаво, че то не искало да носи друга и затова
Снежен Човек
Баба Зима с Дядо мраз дойдоха вече,дойдоха при нас старци весели добри те радост носят за нас и игри.
Хензел и Гретел
Живял някога край гората един беден дървар със своите две послушни дечица — Хензел и Гретел. Те си нямали майка и затова един ден баща им се оженил за друга жена. Мащехата никак не обичала завареничетата и постоянно ги хокала.
Цар Шишко
Едно време дядо Господ Свети слязъл бе земята да посети, широм, дължом той да я обиде, как живеят хората да види..
Трите баби
Баба Еленица, от златна Златица, с възелче в кривачка тръгнала при врачка.
Царицата на пчелите
Веднъж двама царски синове тръгнали по света да търсят приключения, но се отдали на такъв разгулен живот, че забравили да се върнат у дома.
Седемте гарвана
Някога, много отдавна, в самото сърце на високата планина се простирала китна зелена ливада. През ливадата течал ручей с бистра планинска вода, а до ручея имало каменна къща.
Вълкът и седемте козлета
Живяла някога една коза. Тя си имала седем дечица — седем малки козленца. Всяка сутрин ги оставяла самички и отивала в гората я за тревица, я за зеленце, я за млечице.
Златната рибка
Някога, ала много отдавна, на морския бряг живеел един беден рибар в своята стара колибка. Един ден, както обикновено, той отишъл за риба.
Абонирайте се за нашия бюлетин!
Присъединете се към нашето приказно семейство и научавайте първи за:
- ексклузивни новини от Приказния град;
- най-новите приказки и истории, с които да радвате своите малчугани;
- съветите на експерти по детско развитие, логопеди, психолози и много други!
0 Comments