Светулката, която се страхувала от тъмното

Имало едно време, в края на една приказна гора, една малка светулка на име Сияйна. Тя била различна от всички свои сестри.

Докато другите светулки чакали с нетърпение залеза, за да започнат своя вълшебен танц, Сияйна се свивала под едно широко листо на голям дъб и треперела.

Тя се страхувала от Тъмното. За нея Тъмното било голямо, черно чудовище, което поглъща цветовете и крие опасности.

– Сияйна, ела да танцуваме! – викали ѝ сестрите ѝ.

– Виж колко е красиво под звездите!

– Не мога – шепнела Сияйна. – Тъмното ще ме изяде.

Една вечер, докато тя се криела, при нея долетял стария и мъдър Бухал Арктур. Той видял малката светулка, която плачела под листото, и кацнал на съседния клон.

– Защо плачеш, малко юначе? – попитал той с глас, дълбок като ехо в пещера.

– Страх ме е от Тъмното, господин Бухал – отговорила тя.

– То е толкова голямо, а аз съм толкова малка.

Бухалът се усмихнал и я погледнал право в очите.

– Знаеш ли, Сияйна, Тъмното не е враг. Тъмното е просто платно, върху което ние рисуваме своята светлина. Ако нямаше тъмнина, никой нямаше да види колко красиво сияеш ти.

Сияйна погледнала своето малко коремче, което в момента било загаснало.

– Но аз не светя… – казала тя тъжно.

– Ти не светиш, защото се опитваш да светиш за себе си – казал Бухалът.

– Опитай се да светнеш за някой друг. Виж там, долу в тревата. Едно малко мравче се е изгубило и не може да намери пътя към дома си. То се страхува повече от теб.

Сияйна погледнала надолу. Видяла малката мравка, която се лутала сред огромните стръкове трева. Сърцето на светулката се свило от състрадание. Тя забравила за своя страх, разперила крилца и полетяла надолу. И в момента, в който спряла да мисли за себе си и поискала да помогне, тя светнала!

Но не просто светнала, а засияла като малка, паднала звезда.

Тя придружила мравчето до самия мравуняк. Тъмното вече не изглеждало страшно – то било просто фон за нейното добро дело.

След като Сияйна помогнала на мравчето, тя седнала на едно камъче, изтощена, но щастлива. Тогава пред нея се появило сияние, по-меко от лунното. Белоснежния Бухал Арктур кацнал до нея и склонил глава.

– Малка Сияйна – прозвучал глас, който сякаш идвал от самите звезди.

— Моят господар, Принц Елиан, видя твоето добро сърце. Той ми поръча да ти дам този дар.

Бухалът пуснал пред нея една малка, кристална капка. Когато Сияйна я докоснала, тя усетила, че страхът ѝ от Тъмното не просто е изчезнал, а се е превърнал в обич. Сега тя разбирала, че Тъмнината е просто място, което чака нейната помощ.

– Принцът казва – продължил Бухалът, – че истинската магия не е в това да не се страхуваш, а в това да обичаш някого повече, отколкото се страхуваш за себе си.

Защо светулката Сияйна се криела под листото?

а) Защото не обичала другите светулки.

б) Защото се страхувала от Тъмното.

в) Защото търсела съкровище.

г) Защото чакала изгрева.

Какво казал Бухалът Арктур за Тъмното?

а) Че е опасно място, от което трябва да се пазим.

б) Че е платно, върху което светлината ни може да заблести.

в) Че никой не трябва да излиза през нощта.

г) Че само бухалите могат да живеят в него.

Какво накарало Сияйна да забрави страха си?

а) Намерила вълшебен фенер.

б) Сестрите ѝ дошли да я пазят.

в) Искала да помогне на изгубеното мравче.

г) Скрила се още по-добре под листото.

Какъв дар получила Сияйна от Принц Елиан чрез Бухала Арктур?

а) Златна корона.

б) Кристална капка, която превърнала страха ѝ в обич.

в) Вълшебна пръчица.

г) Нова къщичка в гората.

Каква е основната поука от приказката?

а) Най-добре е винаги да избягваме страховете си.

б) Когато помагаме на другите, откриваме собствената си смелост.

в) Само най-силните могат да бъдат смели.

г) През нощта винаги трябва да стоим вкъщи.

Въпрос 1: б) Защото се страхувала от Тъмното.
Въпрос 2: б) Че е платно, върху което светлината ни може да заблести.
Въпрос 3: в) Искала да помогне на изгубеното мравче.
Въпрос 4: б) Кристална капка, която превърнала страха ѝ в обич.
Въпрос 5: б) Когато помагаме на другите, откриваме собствената си смелост.

Поука

Поука за децата: Твоят страх изчезва в момента, в който подадеш ръка на някой друг. Ти си по-силен от тъмнината, защото носиш светлината в себе си.
Към родителите: Често децата се страхуват не от света, а от усещането, че са малки и безпомощни. Дайте им мисия, дайте им смисъл и ще видите как техният вътрешен фенер ще се запали сам.