Истинското име на Дора Габе е всъщност Изидора Пейсах. Тя произхожда от 6-членното семейство на руски евреи, които допреди нейното раждане са живели в Русия. Тъй като баща ѝ, Петър Габе, е с отявлено демократични нагласи и ценности обаче, семейството бива прогонено от Русия и търси убежище в България. Дора Габе се ражда в днешното с. Дъбовик, Добричка област. Има множество спекулации относно рождената ѝ дата: някои източници твърдят, че това е 28.08.1888, други – 23.08.1888 г., но едно поне е сигурно – Дора Габе е дете на края на лятото. 

Въпреки че Дора Габе започва да чете на едва 5-годишна възраст, поетесата не тръгва на училище до след четвърти клас. Още по-интересното е, че за да запише да учи в прогимназия, трябва да ѝ бъде изкарано фалшиво свидетелство, че е с 2 години по-възрастна. 

Дора Габе завършва своето средно образование в гр. Варна. След това записва “Естествени науки” в гр. София, а по-късно учи и френска филология в Женева и Гренобъл. Имайки достъп до най-доброто образование, разнообразна литература и възможности да посещава различни събития и да учи за света, Габе израства като будна, ерудирана и свободолюбива жена, която трудно се подчинява на норми – тенденция, която забелязваме и в цялото ѝ творчество и личен живот.

Първото ѝ произведение, публикувано някога, е стихотворението „Пролет“ в списанието за деца „Младина“ (1900 г.).

“Когато бях още в Добрич, моята учителка изпрати едно мое стихотворение до списание „Младина”, аз бях още в прогимназията. Само едно стихотворение бях написала. То е едно глупаво. „Пролет”, за агънца и не знам за какво. После в гимназията писах любовни стихове.”

Въпреки по-скоро ироничното мнение, което самата Габе има към това свое първо произведение, „Пролет” е многопластова творба, която завладява и вълнува читателя със своите неподправени емоции, текстът е динамичен, както динамично се сменят сезоните, настроенията. Тази нейна първа творба е заявката на Габе – че това е началото на една пъстра и въздействаща творческа кариера, в чийто край поетесата ще остави богато литературно наследство, което изучаваме и до днес. 

Първата си стихосбирка “Теменуги” Габе издава през 1908 г., а чак 20 години след това излиза и втората ѝ лирическа книга – “Земен път”.

По настояване на Ран Босилек, Дора Габе започва да пише и детски произведения. Дебютът ѝ като детска писателка е в „Златна книга на нашите деца“ на Александър Божинов през 1921 г.. Книгата ѝ от 1954 г. „За нас малките“ съдържа емблематични стихотворения, с които израстват поколения деца. Следващата година се ражда „От слон до мравка“, в който Дора Габе и Илия Бешков създават хумористични стихчета за животни. Детският свят е акцент и в “Какво вижда слънцето” и “Слушането най-тежи”. Дора Габе е автор и на залъгалки за по-малки деца. 

Дора Габе оставя след себе си 98 книги, които са издадени в тираж от над 2 милиона екземпляра. Творбите ѝ са преведени в безброй държави на 4 континента. За завидната си творческа дейност тя получава множество отличия и награди в България и Полша. 

Интересен факт е, че освен с творчество, Дора Габе цял живот се занимава с преводаческа дейност.  Тя превежда от много различни езици – полски, гръцки, чешки, френски и руски. Представителка на България е в международни срещи на писатели, преводачи и дейци на културата, Дора Габе е сред учредителите на Българо-полския комитет (1922), на Българския ПЕН-клуб (1927) и негова дългогодишна председателка.  

Член на Националния комитет за защита на мира и на Комитета за балканско сътрудничество, Дора е един от най-ревностните застъпници на полската литература у нас. Тя е първата българска поетеса, излязла на международна трибуна. Още в началото на 20-те години във Варшава изнася беседи върху българската литература на полски език и кара полски интелектуалци, поети, критици да се заинтересуват от страната, отгледала такъв талант.

Името на Дора Габе често е забърквано в любовни скандали. Като човек на чувствата и изкуството, писателката е имала не един или два преломни моменти в любовта. Габе е свързана с известни автори като Йордан Йовков, който е бил влюбен в нея, Пейо Яворов също изпитвал силни чувства към нея, които всъщност са били споделени. От тяхната силна любов се раждат и множество силни произведения, а има автори, които сочат, че не Мина или Лора, а Дора е голямата изпепеляваща любов на поета. 

В крайна сметка животът я среща с Боян Пенев, след като той “открадва” от Яворов срещата, на която е трябвало да се запознае с Габе. Съвместният им живот е сложен и изпълнен с изневери, но до развод така и не се стига, заради смъртта на Боян Пенев.

Въпреки това, поетесата се запознал и поддържал отношения с Яворов. Още от първите си срещи с Дора, той съзрял в нея неизмерим талант:

“Ако се развиете в посоката, в която тръгнахте, и достигнете даже не особено голяма, а средна висота, то ще изиграете в развитието на нашата литература една историческа роля.”

В същото време той е бил привлечен и от нейната младост и красота:

“…аз пак Ви питам, без да искам отговор, защо Вашата душа е тъй хубава, защо тя е само една песен?”

Поетесата е била много близка приятелка с Елисавета Багряна, но двете често са се оказвали в любовен многоъгълник. Например, докато Габе е женена за Боян Пенев, той има връзка с Багряна, а по-късно, след кончината на Пенев, когато Дора Габе има връзка с дипломата Александър Ликов, Елисавета Багряна тайно се омъжва за него. Говори се също така, че двете приятелки са спорили и за сърцето на чешкия писател Витезслав Незвал. Въпреки моментните разриви в отношенията им, двете си остават приятелки до самия край. 

Дора Габе умира в София на 16 ноември 1983 година  на преклонната възраст от 95 г. 

Към днешна дата, нейното име е едно от първите, с които всяко българско дете от редица поколения е навлязло в царството на стиха. На нейно име е кръстено българското училище във Варшава, Полша. Името на поетесата също е свързано с Националната литературна награда за значителни художествени постижения (НЛН), която се присъжда на всеки 5 години.