Родна реч, омайна, сладка,
що звучи навред край мен;
реч на мама и на татка,
реч, що мълвим всеки ден.
Тя звънти, когато пея,
в радостни игри ехти;
вечер приказки на нея
баба тихо ми реди.
И над книгата унесен,
родна реч ми пак шепти…
Милва като нежна песен,
като утрен звън трепти!
Ще се радваме да споделите:
⏱ 1 мин · 2–4 г. — Хубава си, татковино, име сладко, земя рай, сърце младо и невинно за теб трепка, та
⏱ 1 мин · 2–4 г. — Нашето небе е тъй дълбоко, нашите звезди са тъй големи и земята наша е
⏱ 1 мин · 2–4 г. — Над смълчаните полета пеят медени звънчета. Писана шейна премина бялата пъртина.
⏱ 1 мин · 2–4 г. — С червените ботушки потропва Дядо Мраз. Дечица - веселушки, шейната спрях пред вас!
⏱ 1 мин · 2–4 г. — Баба Зима пак размята белия кожух. Ний се стелим по земята леки като пух.
⏱ 1 мин · 2–4 г. — Баба Зима с Дядо мраз дойдоха вече,дойдоха при нас старци весели добри те радост носят
⏱ 1 мин · 2–4 г. — Тихо се сипе първия сняг галено щипе бузките пак, где е на двора стария
⏱ 5 мин · 2–4 г. — Едно време дядо Господ Свети слязъл бе земята да посети, широм, дължом той да
0 Comments