Диляна Атанасова е магия, а гласът ѝ е вълшебство. Без значение дали те носи по мелодията на прочувствена песен или пълни очите ти със сантиментални сълзи по отдавна изгубеното детство, Диляна и нейните Златни приказки са преживяване, без което денят ни никога не би бил пълноценен.
Как започна подкастът Златните Приказки? Защо избра точно името „Златните приказки“?
Като дете имах огромна книга с приказки – 500 страници с вълшебства! Едвам я отварях (дори понякога я криех в гардероба ни) и обожавах да си чета всяка една приказка. С годините тази книга се “загуби” някъде, тъй като често се местихме. Мина се време и един прекрасен зимен ден разбрах, че ще ставам майка и се сетих отново за тази така обичана книга с български, френски, руски, арабски и други приказки, както и шедьоврите на братя Грим, Андерсен, Вилхелм Хауф, Шарл Перо. А тя била прибрана от баба ми в родния ми град, в най-първото ни жилище. Щом я докоснах отново, веднага ми се прииска да я покажа на дъщеря ми и да започна да ѝ чета. Тогава бе малка и все още не проявяваше интерес, така че стартирах, четейки на себе си. След време, няколко пъти приятели ми споделяха, че ще им е интересно да ме чуят как чета на глас приказка заради медения ми глас.
Изданието „Златна книга на приказките“ на издателство Colibri, със съставител Жечка Георгиева, бе част от детството ми – така чуден спомен, в който исках да потопя повече деца и семейства. И така стартира приказната магия за всеки малък и пораснал мечтател, наречена Златните приказки.
Ти ни радваш със стари и добре познати приказки, но и с нови „бижута“. Как се различават те, според теб? Изменят ли се уроците, които предават?
Приказките (без значение дали са вълшебни приказки, битови или приказки за животни) открай време ни учат как да се справяме с живота и да разграничаваме добро и зло, разкривайки повече за „тайните“ на света около нас – как е устроен той, как сме устроени ние, какви са чувствата ни, как се формира съзнанието ни. Класическите и добре познати приказки на всички ни, с които са отгледани поколения, в основата си носят уроци и ценности, които не са се променили, но нашата отговорност е да “отключим” критичното си мислене. Не просто да слушаме приказка, а да „чуваме“ посланията ѝ, така че да общуваме с децата си свободно и да обсъждаме героите, случките, моралните поуки, моделите за подражание.
Сега се сещам и за още нещо важно, което Вал Стоева от Фондация Детски книги бе споделила преди време по повод лошите герои в приказките –
(ако му четете, например), но невинаги може да преработи видяното (ако му пуснете да гледа „Червената шапчица“ и се стресне от големия лош вълк). Старите приказки не ги гледахме, слушахме ги. Така че четете повече и тогава за мен няма такова значение дали е класика или съвсем нова приказка.
В старите приказки и стихотворения, изказът често се различава от съвременния, за да е по-близък той до този на текущите читатели. Това значи ли, че днешните деца не успяват да възприемат старите текстове?
Зависи колко стари. Ако зачетете вие приказките и стихотворенията и ви се сторят прекалено архаични, дали биха били подходящи и за деца? Ако раздвижат въображението, ако се открояват нови думи, които да обогатят речника, то бих посъветвала да се отдадете на вълшебството на поезията или прозата и когато срещнете конкретен изказ само в приказките/стихотворенията… то да помогнете на децата да ги възприемат и разберат чрез вашата безценна помощ.
Имало ли е приказка, чиято емоция не си била сигурна как да предадеш?
Най-важното за мен е, че приказките в безопасна среда и по безопасен начин помагат на малките деца да изследват света и да си изградят критериите за добро и зло, докато съзнанието преработва и се справя с образите на лошите. Да, героите в приказките са архетипни, поуките не са ясно изведени и въпреки това знаем най-ценното и важно – доброто винаги побеждава. А емоциите са част от пътя. Важно е да минем през тях. За мен магията на аудио приказките се случва, когато разказвач, автор и слушател се свържат в едно цяло и съпреживяват съкровено всяка история.
Има ли книжка, която винаги си искала да ни прочетеш, но до момента не си имала възможност? Защо точно нея?
Има. Моята първа детска книга, която открехва вратата към мечтите, които невинаги се сбъдват по начин, по който сме си представяли.Вълнуваща история за обич, приятелство, смелост и какво още, ще разберете скоро, надявам се. Вълнението е силно!
Кое предпочиташ за себе си – да слушаш приказки или да ги четеш? Защо?
Ех, труден въпрос! Като малка първо обичах да ми четат, после се научих аз сама да си ги чета и не можех да спра! Обичам и двете!
Нямам търпение да зачета нова приказка, всеки път се чувствам окрилена и възхитена.
Обичам и да слушам аудио приказките, които съм подготвила за подкаста или са в подкаста, но се наслаждавам и на гласовете на други разказвачи. Напоследък преоткрих драматизации, записвани от плочи и касети на Балкантон, и тайничко си слушам дори и след като детето заспи. На всеки му се иска някой да му почете за лека нощ… Особено след като навърши 30, нали?
Защо реши да се включиш в Приказен град?
В Приказен град пулсира сърце, пълно с много чудеса, а аз самата съм чудо и обичам приказки.
Създали сте едно вълшебно пространство, където можем да намерим много съвременни истории. Съмишлениците с чисти души имат важна мисия – смело напред към Стъклената планина и към необятния и пленителен свят на приказките.
Разкажи ни незабравима случка от детството си.
Може ли три? Ще разкажа един приказен ден! Обикаляхме из село с приятелите ми и разравяхме почвата на един голям баир, вадейки камъни, които блестяха в различни цветове толкова силно, че смятахме, че са скъпоценни. Занасях ги на баба, почиствах ги и си ги запазвах на скришно място. А после си отварях поредната книга, която си бях избрала от селската библиотека и си четях в двора ни, слънцето ме галеше нежно, чувствах се безкрайно щастлива и спокойна. Вечер лягах между баба и дядо, вадехме книгите от кашона под леглото и зачитахме приказка…
Коя е любимата ти детска приказка?
В онези далечни времена като дете виждах принцеси, стъклени пантофки, змейове, мишлета, малки легълца, мечета, бисери, скъпоценности и магически превъплъщения и сънувах още по-шантави и вълнуващи картини.
Много харесвах „Пепеляшка“ и „Червената шапчица“ (сред класиките). След това ми беше много вълнуващо да чета „Приключенията на Том Сойер“.
Когато мама ми купи „Хари Потър“, обаче, всичко се промени.
Тази книга ми ухаеше на най-великото приключение (а и на чисто нова книга, която, признавам си, постоянно исках да усещам близо до мен), което омагьоса живота ми.
Ако беше герой от приказка, кой щеше да бъдеш?
Пепеляшка или Снежанка – все пак щях да озвучавам любимите ми анимации – Snow White and the Seven Dwarfs (1937) и Cinderella (1950).
Ако можеше да изпратиш съобщение до всяко дете на света, какво щеше да бъде то?
Мило дете, не спирай да показваш на света, че в очите ти греят златни светове и че в сърцето си носиш доброта, слушай гласа на душата си!
Ако все още не сте последвали Диляна и Златните приказки, направете го в Instagram, Facebook или се гмурнете през глава в сладките спомени от вашето детство с някои от прочитите тук или в многобройните платформи, които подкаста оглавява.