От съвсем ранна възраст Сент-Екзюпери е запален по механиката и в частност, авиацията. Неговото влечение към летенето е причината автора да стане пионер в авиацията. Въпреки че кариерата му като пилот не е била никак гладка, любовта му към авиацията никога не отслабва. „Омагьосан е от небето и наистина спазва обещанието, което си дава“, пише един от неговите биографи.

Едно от най-емблематичните преживявания в живота на Сент-Екзюпери се случва през далечната 1935 година, когато авторът прави опит да постави рекорд за най-бързо прелетяно разстояние от Париж до Сайгон. Самолетът се разбива в либийската пустиня. Изгубен и дезориентиран, в продължение на четири дни той се лута без храна и вода, халюциниращ и на ръба на смъртта. В крайна сметка е спасен от случаен бедуин. Това преживяване на прага на смъртта дълбоко го впечатлява и му служи като вдъхновение за творбата му “Малкият принц”. Темите за оцеляване, човешка връзка и мистериите на пустинята са тясно преплетени в историята.

По време на престоя си в пустинята, Сент-Екзюпери среща малка пустинна лисица, фенек. Тази лисица по-късно се превръща в един от ключовите герои в “Малкият принц”. Пустинната обстановка и всевъзможните срещи на Малкият принц отразяват собствените преживявания и размисли на Сент-Екзюпери по време на дългите му дни в пустинята.

“Малкият принц” не е просто детска книга; тя е и дълбоко лична творба, която отразява живота и взаимоотношенията на Сент-Екзюпери с множество личности от реалния му живот. Историята, която разказва, съдържа елементи от бурната му любовна връзка с неговата съпруга Консуело, която е била салвадорска художничка и писателка. Тяхната страстна и често бурна връзка е отразена в взаимодействията между Малкият принц и неговата любима роза, която символизира Консуело.

Когато “Малкият принц” е публикуван за първи път, целта на издателя му е да надмине успеха на “Мери Попинс”. Книгата е издадена първо на английски и последвана от френското ѝ издание две седмици по-късно. Въпреки предизвикателствата на времето, включително и Втората световна война, “Малкият принц” се превръща в една от най-успешните книги, издавани някога. Днес тя е втората най-превеждана книга в света, след Библията.

Един от трогателните редове в “Малкият принц” гласи: „Един ден видях слънцето да залязва 44 пъти.” Този ред често се смята за пророчески, тъй като Сент-Екзюпери умира на точно 44 години по време на разузнавателна мисия над Средиземно море близо до Марсилия през 1944 година. Неговата смърт остава обвита в мистерия, с различни теории за това как самолетът му се е разбил.

Публикуваната версия на “Малкият принц” завършва с надежда, като разказвачът намира утеха в спомените си за Малкият принц. Въпреки това, оригиналните чернови съдържат много по-мрачен и трагичен край, ясно повлиян от ужасите на Втората световна война. В тези версии, историята завършва с Малкият принц, който свидетелства за страдание и конфликти на различни планети, отразяващи отчаянието, което Сент-Екзюпери изпитва по време на войната.

Сент-Екзюпери не е само талантлив писател, но и талантлив художник. Повечето издания на “Малкият принц” съдържат негови илюстрации, които са станали емблематични сами по себе си. Неговите нежни акварели оживяват историята, добавяйки към чаровността и универсалната привлекателност на книгата.

Макар и най-известната му творба да е “Малкият принц”, освен нея, Сент-Екзюпери оставя богато литературно наследство. Неговите произведения включват “Южна поща”, “Нощен полет”, “Земя на хората”, “Боен пилот”, “Писмо до един заложник”, “Цитадела”, и “Военни записки”. Всяко от тези произведения за пореден път показва на нас, читателите, дълбоките му прозрения за човешката същност, изведени от неговите лични преживявания като пилот, военен наблюдател, писател и истиснки човек.

През 2003 година, в чест на непреходното наследство на Сент-Екзюпери, малък астероиден спътник беше наречен “Малкият принц” през 2003 година. Това небесно име отразява темите на книгата за изследване и чудо, закрепяйки мястото ѝ в литературата и космоса.

Животът на Антоан дьо Сент-Екзюпери е бил също толкова необичаен, колкото са и историите, които той е написал. Неговите приключения като авиатор, близките му сблъсъци със смъртта и дълбоките му философски прозрения допринасят за непреходната привлекателност на “Малкият принц”. Хуманист със своя нестандартна философия, Сент-Екзюпери съумява да бъде връстник на всяко следващо поколение, което го прави „топъл, човечен, умен и обичан“. Чрез своите произведения, той продължава да вдъхновява читатели по целия свят, напомняйки ни за важността на човешките връзки, красотата на въображението и непреходната сила на любовта.