Кои приказки да четем на децата?

Още в първите седмици след като станем родители, в главите ни започват да се преплитат безброй въпроси. Освен отговорите на въпроси, свързани с физическото им развитие, ние започваме да търсим и начини за възбуждане на любопитството, интелекта и емоциите на децата. Един от най-лесните и доказали се във времето похвати е четенето на приказки. Но… кои приказки да четем на децата си?

Кои типове приказки са подходящи за различните възрасти?

Всеки от етапите на развитие на малчуганите надгражда предишния. Всеки следващ добавя по-голяма осъзнатост и по-добра наблюдателност. Това предоставя чудесна възможност за повторно разглеждане на приказките, но под различна форма.

Например между 1 и 2-годишна възраст децата все още не са достатъчно търпеливи или осъзнати, за да четем с тях приказката за Червената шапчица, разказана в пет печатни страници. Вместо това по-подходящ би могъл да бъде вариантът, в който приказката е адаптирана за деца, а дължината ѝ е 15-20 изречения, изпълнени с ясни и неабстрактни картини.

На около 18-24-месечна възраст повечето деца започват да демонстрират по-сериозен интерес към книжките с приказки, било то в стихотворна форма, или в проза. Хубаво е да бъдат окуражавани в тези моменти. Така поддържаме любопитството им, а това е само една от множеството ползи от четенето на приказки.

Случвало ли ви се е детето ви да иска да четете една и съща приказка или книжка отново и отново? Признавам си, вкъщи това е ежедневие. Понякога се стига и до 11-12 прочита на дадена творба за един ден. Макар и на нас, възрастните, това да ни се струва досадно и да ни доскучава, за малчуганите е от голяма важност. На дечицата в тази възраст все още им е трудно да запомнят всяка една приказка. Точно заради това използвайте ентусиазма им не само за да ги забавлявате, а и за да градите тяхната любов към книгите, паметта им и речниковия им запас. След няколко месеца е много вероятно вашият малчуган да знае детските си книжки наизуст!

Периодът между 2 и 4 години обикновено е първият пик в интереса на малките деца към приказките. Това, заедно с факта, че проговарят по-съществено, прави тези месеци изключително подходящи за въвеждането на т.нар. интерактивно четене.

Какво представлява интерактивното четене?

Накратко, това е четене на детски приказки и книжки с голямо участие от страна на детето. Докато четете дадена история, вие стимулирате детето, като му задавате различни въпроси, подтиквате го да довършва дадена мисъл и т.н. Особено успешно е интерактивното четене, когато приказката е по-позната и вие следите сигналите, които детето ви изпраща, като например към кой герой или ситуация в книжката има по-голям интерес. Ако искате да научите повече за интерактивното четене, в сайтовете на 5pod5.com и foxbooks.bg има чудесни съвети и помощни материали.

След като разгледахме какви типове приказки да четем и какъв е най-подходящият начин да го правим според възрастта, нека разберем и кои приказки да четем на децата.

Кои приказки да четем заедно?

Както споменахме по-рано, между 1 и 2 години децата все още не успяват да се фокусират задълго, така че най-подходящи за тях са кратките приказки. Най-добре би било дължина около 1 печатна страница (разбира се, със свежи и опростени илюстрации). Такъв тип са басните на Езоп и Лафонтен, както и приказките в рими, а също и съвременни или класически кратки приказки.

Когато дечицата са между 2 и 4 години, вече можем по-свободно да избираме приказки и книжки според настроението им. Стихчетата може да са 14-16 строфи, а книжките – около 2 печатни страници. Вече може да се разглеждат и по-стандартните преразкази на класическите детски творби. Такива биха били „Фуфу го е страх от тъмното“, „Неволята учи“, „Сапунено балонче“, „Сливи за смет“, „Златното момиче“, „Палечка“, „Лъжливото овчарче“ и т.н., също така приказките на Братя Грим („Снежанка и седемте джуджета“, „Вълкът и седемте козлета“ и др.), на Шарл Перо („Червената шапчица“, „Белоснежка и Червенорозка“, „Спящата красавица“ и т.н.) и много други.

С които и приказки изберете да запознаете децата, нека героите бъдат представени по положителен начин, а събитията да не са твърде преплетени, за да могат малчуганите лесно да следят случващото се и да не губят интерес. Приятно четене!

Автор: Кам

Какво мислите за тази публикация?

0 Comments

Submit a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Още подобни публикации