“Има само едно нещо на света по-лошо от това да говорят за теб и то е да не говорят за теб.”

Може да се каже, че тази една мисъл на Оскар Уайлд е достатъчна, за да опише целия живот на автора. 

Драматург, поет и писател. Оскар Уайлд е водил колоритен живот и често е бил център на вниманието и на клюките. Интересният му персонаж буди любопитство и днес, затова нека ви разкажем няколко факта за автора точно навръх неговата 170-та годишнина.

Уайлд е известен с театралните си пиеси, които се отличават със своята острота и социална сатира, остроумни диалози, игри с думи и тънка ирония. Чрез хумор и сарказъм той критикува социалните класови неравенства и двойните стандарти и разобличава привидно безупречните морални устои на викторианското общество през ХIX век. 

Този елегантен подход на Уайлд променя разбирането за театъра като изкуство. Той доказва, че пиесите могат да бъдат едновременно забавни и с дълбок смисъл. Много съвременни драматурзи черпят вдъхновение от неговата способност да съчетава критиката на обществото с лекотата на хумора.

Сред най-известните му произведения са “Колко е важно да бъдеш сериозен” (1895 г.), “Идеалният мъж” (1895 г.) и “Ветрилото на лейди Уиндърмиър” (1892 г.).

Най-великата му творба и единствен роман на автора – “Портретът на Дориан Грей” – всъщност е била не особено добре посрещната при първоначалното си публикуване през 1890 г. 

Романът разказва историята на Дориан Грей – млад мъж, който остава млад, докато портретът му остарява и отразява неговия морален упадък. В творбата авторът изследва темите за суетата, хедонизма, природата на красотата, преследването на удоволствието и последствията от неморалността. 

Може да се каже дори, че романът е възприет като “скандален” и е многократно осъждан, а към днешна дата е считан за една от великите творби на световната литература и бива изучаван в редица научни средища.

Освен с творчеството си, Уайлд става известен и със своята личност. Той е бил ярка фигура в лондонския елит, известен със своята ексцентричност, стил и остроумие. Уайлд често присъства на обществени събития, облечен в екстравагантни дрехи, и неговите забавни и саркастични коментари са ставали легендарни. Той се е превърнал в символ на естетическото движение, което поставя изкуството и красотата над всичко останало.

Същевременно, обаче, той е един от най-осмиваните мъже на своето време. През 1882 г. вестникът “Washington Post” публикува негова карикатура, сравняваща го с маймуна. Придружаващия текст гласи: „Ако г-н Дарвин е прав в своята теория, не е ли достигната кулминацията на еволюцията и не се ли насочваме надолу по хълма към началната точка на аборигените?“

Въпреки че произведенията му за деца не са толкова многобройни, те се отличават със своята дълбочина, морални послания и неподправена поетичност. Те съдържат сложни емоционални и социални теми, които ги правят подходящи и за възрастни.

Две са основните му колекции от приказки за деца. „Щастливият принц и други приказки“ (1888 г.) съдържа пет приказки, които разглеждат теми като саможертвата, социалната несправедливост и любовта. „Къщата на наровете“ (1891 г.) е втората колекция от детски приказки на автора, която е съществено по-тъмна и по-сложна от първата. Приказките тук обхващат теми като страдание, изкупление и морални дилеми, като често са вдъхновени от митологични и библейски мотиви. 

Кариерата на Уайлд като драматург претърпява тежък удар, когато той е осъден за „непристойност“ през 1895 г. Заради сексуалната си ориентация и съдебните процеси срещу него, той е принуден да прекрати активната си литературна дейност. Това в никакъв случай не намалява значимостта му като един от водещите драматурзи. Неговото наследство продължава да живее, а пиесите му остават класически образци на социална сатира и театрално изкуство.

Какво мислите за тази статия?