Аудио формат
Преди време имало един пътник, който, докато вървял по междуселските друмища, взел, че огладнял. За нещастие, нямал нито залък останал в торбата си, та се спрял, огледал се и навестил единствената близка къща. Там живеела една баба, която била голяма скъперница.
– Добър ден, бабо, – поздравил я пътникът. – Дали имаш нещичко останало, та да нагостиш един гладен друмник?
Нали била стисната бабата, та му казала, че с удоволствие ще го нахрани, но няма с какво.
– Не се бой, бабо. Аз и от камъчета мога да направя гозба. Ти само един тиган дай.
Пътникът взел две-три камъчета от пътя, измил ги хубаво и ги пуснал в тигана.
– Бабо, дай сега малко масло, – заръчал той. – Дай и две-три яйца.
Бабата дала каквото пътникът поискал, а той пуснал всичко в тигана. Щом се изпържили хубаво яйцата, друмникът седнал и започнал да яде.
– А, бабе, то така и аз мога да готвя, – казала сърдито домакинята.
– Като можеш, бабо, защо не го направи?
0 Comments