Имало някога отдавна един селянин. И той и жена му били много стиснати и всички в селото ги знаели. Селянинът имал ратай, който пък бил много духовит и често се шегувал със съселяните си.

Една сутрин господарят заръчал на ратая:

– Момче, върви на нивата под могилата. Пшеницата там за жънене. Вземи и торбата с яденето!

Ратаят взел торбата и надникнал вътре, за да види какво има в нея и тръгнал към нивата.

Скоро стигнал, спрял се на сянка под крушата и рекъл:

– Добро утро, крушо!

– Добре си ми дошъл – отговорил си сам вместо крушата.

– Ще жънем ли днес, или ще си почиваме?

– Торбата ще каже – отговорил си самичък момъка.

– Хм… – надникнал пак в торбата и продължил – торбата рече, че господарката е приготвила само глава лук и късче сух хляб..

– Щом е така, значи ще почиваме. Гладна ли е душата, не слуша.

Така и сторил. Полегнал в хладната сянка на крушата ратаят и заспал. Дълго спал и се прибрал чак вечерта.

На другия ден, сторил същото.

Съселяните казали на скъперника, че пшеницата на нивата му стои непожъната. На следващия ден той отишъл и се скрил в нивата, за да види какво се случва. Както и предишните дни, дошъл ратаят, заприказвал се с крушата, легнал да си почива и заспал.

Селянинът бил объркан, но не се обадил. Вместо това се прибрал вкъщи и разказал всичко на жена си.

Вечерта, когато ратаят се върнал от нивата, господарят го запитал:

– Момче, какво се случва? Защо не си пожънал нивата?

Ратаят отговорил:

– Ти нивата не я мисли. Ако торбата утре каже, същия ден ще бъде пожъната.

– За каква торба говориш? Защо просто не ми кажеш какво искаш?

– Питай торбата, господарю. Тя ще обясни.

Селянинът отишъл при жена си и заръчал:

– Утре, сложи в торбата печено пиле и голяма пита бял хляб. Нека видим какво ще стане.

На сутринта, ратаят взел торбата и надникнал вътре. После се запътил към нивата. Спрял под крушата и рекъл:

– Добро утро, крушо!

– Добре си ми дошъл – отговорил си сам вместо крушата.

– Ще жънем ли днес, или ще си почиваме?

– Торбата ще каже, – отговорил си самичък момъка.

Ратаят погледнал пак в торбата и продължил:

– Торбата казва, че господарката сложила бял хляб и печено пиле.

– Щом е така, ще работим!

Момчето запретнало ръкави и за нула време пожънал цялата нива, а до залез – овързал и снопите.

Надвечер дошъл господарят и възкликнал:

– Ех, каква хубава работа си свършил, момче!

– И вас хубаво ви е научила торбата, – засмял се момъка. – Бързо и лесно се работи като си се нахранил добре. Храни душа, да те слуша.