Някога отдавна в едно малко село живяло малко момче. То било с добро сърце и много обичало шегите. Както всеки друг в селото, така и то имало работа. Хората му били поверили селското стадо.

В един хубав, топъл ден момчето се отправило към близката поляна. Докато пазело овцете, му доскучало. Огледало се наоколо, но нямало какво да прави. Решило да се пошегува със съселяните си. Свило длани пред устата си и извикало силно:

– Помощ, помощ! Тичайте насам! Вълци нападнаха овцете!

Чули го хората и се притекли на помощ. Когато стигнали обаче не видели никакви вълци. Позасмели се на шегата и се върнали към работата си.

На следващия ден на овчарчето пак му доскучало и се развикало:

– Помощ, помощ! Тичайте насам! Вълци нападнаха овцете!

Хората побързали да се отзоват и да спасят стадото, но овцете си пасяли кротко на поляната.

На третия ден овчарчето отново се развикало, но никой не му обърнал внимание.

За беля, след още няколко дни от близката гора наистина наизлезли вълци и налетели на стадото.

Уплашило се овчарчето. Започнало да вика с цяло гърло, но вече никой не му обърнал внимание. Викало, викало, а долу в селото селяните се усмихвали тъжно на глупостта му, докато вълците нападали овцете.

Поуки