Лявото око на царя

Аудио формат

Изпълнява Кам

Пред двореца на царя всеки ден имало пазар. На този пазар се събирали търговци от цялата страна, които продавали всичко, което човек може да си представи. Един ден на пазара дошъл един старец, да си продаде вола. Животинчето било здраво и силно, та скоро се събрала тълпа и някой попитал:

 – Дядо, какво искаш за този вол?

 – Лявото око на царя, – отвърнал старецът.

 – Ей, че нахалник, – възкликнал някой. – Гледай да не те чува царят, че ще ти отреже главата!

Още хора дошли да питат стареца за цената на вола, а той все същото отговарял. Давал добичето само срещу лявото око на царя. Това бързо се разчуло из целия пазар, та стигнало и до самия цар. Той наредил веднага да му доведат стареца и го попитал:

 – Кажи, човече, защо искаш лявото ми око за това добиче?

 – Не знам, царю, – отговорил старецът смирено. – Дъщеря ми така заръча – да дойда на пазара и срещу вола да искам лявото ви око.

Царят пуснал стареца да си ходи и наредил да му доведат момичето. Щом момата се изправила пред владетеля, той я попитал защо е казала на баща си да иска лявото му око.

 – Защото само така можех да ви видя, царю, – отвърнала тя.

 – И защо ти е да ме виждаш?

 – За да ви кажа какво мисли народът за вас, но само ако обещаете да не се сърдите.

Помислил царят и кимнал, та момата продължила.

 – Хората казват, че лявото око не ви трябва.

 – Че защо да не ми трябва?

 – Защото като дойдат при вас по работа или на съд, слагате богаташите вдясно, а сиромасите – вляво. Накрая все богаташите излизат прави, та народът казва, че сте сляп с лявото око.

Царят забравил обещанието си и така се разгневил, че наредил да затворят момата. Минали се няколко дни и той се присетил за нея. Било му скучно, та решил да провери дали наистина е толкова умна. Наредил да я доведат и ѝ рекъл:

 – Кажи ми, моме, колко струва цялото ми богатство?

 – Ще ви кажа, царю, но след това седем дни ще следвате моите заповеди.

 – Съгласен съм, но ако сгрешиш, ще ти отрежа главата.

 – Струва точно една кокошка, – усмихнала се момата.

Царят така се обидил и ядосал, че наредил тутакси да ѝ отрежат главата.

 – Ще я отрежат, царю, но след седем дни. До тогава, аз давам заповедите.

Момата извикала стражите и им наредила да затворят царя в тъмницата, а той покорно се подчинил. Шест дни му давали само по чаша вода, до колкото да не умре от жажда. На седмия момата застанала пред решетките на килията му с печена кокошка в ръце.

 – Какво даваш, царю, за една печена кокошка? – попитала тя владетеля.

 – Всичките си жълтици давам! – извикал той, втренчил поглед в птицата.

 – Не е достатъчно.

 – Цялото си богатство! Цялото си богатство давам за тази кокошка.

Момата се усмихнала и му казала:

 – Казах ли ти аз, че цялото ти богатство струва точно колкото една кокошка?

Тогава царят разбрал, че момата е хитра и мъдра. Затова от този ден нататък, тя стояла винаги до него като негов съветник.

Какво мислите за тази приказка?

0 Comments

Submit a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Още приказки

Жена с бяла рокля тича през поле по залез

Що е щастие

Три момчета овчарчета, другарчета, често изкарваха стадата си далеко от село към гората. На това място имаше едно батлясало