Орел и гарга

На една поляна, отвъд хълма, обсипан с цветя, кротко си пасяло стадо овце. Недалеч от тях на сянка под дървото си почивал овчарят, а до него лежала торбата му. След малко от някъде се появила една досадна гарга. Тя започнала да подскача по торбата, да я кълве и дърпа с човка, за да се докопа до някое залъче хляб.

Изведнъж от небето долетял орел и рязко се спуснал към земята. Той грабнал едно агне и в миг го отнесъл. Овчарят скочил, развикал се и размахал гегата си, но напразно – орелът вече бил твърде далеч.

Гаргата стояла и ококорено гледала случващото се. Тя била онемяла от възхищение. “Орелът има цяло агне за обяд! А аз се мъча за една филийка хляб?! Напразни са моите усилия! И аз мога като орела,” помислила си тя.

Гаргата изпъчила гърди, вирнала опашка и се втурнала напред. Кацнала на гърба на най-големия овен от стадото. Тя забила ноктите си в козината му и понечила да литне. Овенът, за жалост, бил твърде тежък и не помръднал. Осъзнала грешката си, тя замахала с криле, но краката ѝ се били оплели в гъстата козина на животното.

Безпомощна, овчарят с лекота я хванал. Подрязал крилете ѝ и я занесъл вкъщи на децата си:

– Тате, – попитали те. – Каква е тази странна птица?

– Не съм сигурен, – отвърнал бащата. – Трудно е да се каже. Много прилича на гарга, но много искаше да се представи за орел.

 

Поуки

*Ако се преструваш на нещо, което не си, не заблуждаваш никого другиго, освен самия себе си.

 

*Хубаво е да мечтаеш, но винаги бъди наясно със способностите си.

Какво мислите за тази приказка?

0 Comments

Submit a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Още приказки