Аудио формат
Живял някога един баща, който бил решен да ожени сина си за честно и работливо момиче. Натоварил колата си със сливи и се запътил по селата да ги продава:
– Сливи за смет, сливи за смет! – викал с цяло гърло селянинът, докато обикалял улиците с колата си.
Разбързали се жени, моми и баби да метат къщите и да събират смет. Надпреварвали се коя ще събере повече, та да вземе повече сливи. Една носила кофа, друга – чувал, трета – престилка. Носят и се хвалят:
– Вижте, вижте колко смет събрах из къщи! Добре, че този селянин е глупав, че да я разменим за сливи!
Селянинът не слушал – вземал смет и давал сливи. По едно време дошло едно много хубаво момиче. То стискало съвсем малко смет завита в една кърпа:
– Ех, девойко, – рекъл селянинът. – За толкова малко смет, какви сливи да ти дам!
– Нямаме повече, чичко, нямаме. Тази смет, дори не е от нашата къща. Дадоха ми я съседите, задето им помагах с метенето.
Селянинът така се зарадвал, че възкликнал:
– Какво чисто, добро и работливо момиче, което не държи смет вкъщи! Ти ще бъдеш най-добрата жена за моя син.
И бащата побързал да го вземе за снаха.
0 Comments