Трите прасенца

Живели някога в едно отдалечено селце, отвъд хълмове и планини, три малки прасенца. Един ден те решили да напуснат дома си и да заживеят сами по света. Речено – сторено. Прасенцата поели по пътя далеч от дома.

Дните се нижели в забавление и смях. Прасенцата обикаляли гори и поляни, а всички, които срещнели им се радвали и ги канели в домовете си. Така изминали пролетта и лятото, но с настъпването на студа, прасенцата разбрали, че е време да си намерят техен дом.

Всяко прасенце решило да построи къща само за себе си. Първото от тях било и най-мързеливото. Все търсело къде да си поседне или да играе:

– Ще направя къщичката си от слама. Ще отнеме най-много ден! – казало то.

Захванало се за работа и за нула време къщата била готова.

Като я видели, братчетата му възразили:

– Но тя е толкова крехка, а през зимата вятърът е силен. Няма да може да устои, – посъветвали го те.

Първото прасенце отказало да ги чуе и се втурнало към близкия поток да поиграе.

Тогава второто прасенце се захванало да обикаля гората в търсене на сухи дръвца.

Чук-чук! Чук-чук! Цели два дни прасенцето работило и сковавало своя дом. Докато един ден третото братче го навестило и рекло:

– Така не се строи дом! Къщата ти е крехка, няма да може да устои под преспите сняг. 

Второто пресенце не искало да чува. 

Ден след ден третото прасенце градяло своята къщичка. Тухла по тухла, то търпеливо редило стените. От време на време братчетата му прекъсвали игрите си и го навестявали.

– Още ли работиш? – смеели му се те. – Хайде приключвай вече и да се повеселим!

– Ще дойда скоро, – отвръщало третото прасенце. – Като си довърша къщичката. Искам да е здрава и топла.

Минало време. Прасенцата заживели щастливо в къщичките си. Един ден както си играели в гората, братчетата забелязали в калта следите от лапите на голям вълк. Тъй се уплашили, че се втурнали да бягат към домовете си. Скрили се там и не смеели да излязат.

Скоро вълкът намерил колибката на първото прасенце.

– Хей, прасенце! – развикал се той. – Излизай веднага!

– Ааа, не. Тук ще си остана – отвърнало тихо прасенцето.

– Щеш, не щеш, излизай, иначе ще ти съборя къщата! – казал вълка.

Като видял, че прасенцето няма да излезе, той си поел дълбоко въздух и духнал с всичка сила към къщичката. Тя веднага се сринала на земята. Братчето изпълзяло изпод сламата, втурнало се към дървената къщичка и се скрило там.

– Дано къщичката ми издържи! – посрещнало го братчето му на вратата.

– Отворете прасенца! – викнал пак вълка.

Прасенцата не отговорили, а вълкът отново поел дълбоко въздух и духнал към дървената къщурка. Тя тутакси се разпаднала на парчета на земята.

Уплашени, двете прасенца си плюли на петите и пристигнали при третото братче. То затворило вратата тъкмо като вълка посягал с лапа към първото прасенце.

Вълкът се спрял пред къщата и я огледал.

– А, крийте си се вие. Аз ей сега ще видя сметката и на тази къща.

Както и при другите къщички той си поел дълбоко въздух и задухал към къщичката. Нищо не станало. Той задухал втори и трети път, но стените не помръдвали. 

През това време братчетата гледали напразните усилия на лошия вълк, но вече не се страхували.

Видели, че вълка се покатерил по покрива и се отправил към комина. Третото прасенце веднага знаело как да прогонят нежелания си гост.

– Бързо! Да запалим камината! – рекло то.

Речено – сторено! Когато вълкът се вмъкнал през комина, опашката му увиснала над пламъците. 

– Няма да е лесно – казал си той. – Но съм толкова гладен.

Спуснал се вълкът надолу към камината и трите прасенца. Но не щеш ли, той паднал право в нея и опашката му се подпалила. Вълкът се втурнал да бяга към гората и близкото поточе, а по пътя си се жалвал.

– Никога повече няма да влизам в чужди къщи! 

Зарадвали се прасенцата, излезли на двора и започнали да подскачат доволно.

– Тра-ла-ла! Лошият вълк вече няма да ни закача!

Още същата вечер първото и второто прасенце се заловили за работа да си построят къщи здрави като на братчето си. Не след дълго те били готови – високи и здрави.

Когато вълкът се върнал, той застанал пред къщичките. Видял трите високи комина и дима, който излизал от тях. Спомнил си предишното си пререкание с прасенцата и си заминал завинаги от този край.

Какво мислите за тази приказка?

0 Comments

Submit a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Още приказки