Царицата на пчелите

Имало едно време трима братя царски синове. Двамата по-големи били колкото умни, толкова и пакостливи. Един ден те решили, че дворцовият живот е твърде скучен и тръгнали по света да търсят приключения. Скоро те натворили толкова много пакости и лошотии, че очите не можели да си покажат у дома.

По това време, третият и най-малък брат, наричан от всички Глупчо, решил  да тръгне и той по света. Много време било минало от заминаването на братята му, затова Глупчо решил да ги потърси.

Не след дълго тримата братя били вече заедно, но, за нещастие на най-малкия, другите побързали да му се присмеят:

– Ха! Та ние сме много по-умни от теб и виж докъде я докарахме! Ти ли, Глупчо, ще се оправиш в този голям и сложен свят?!

Глупчо нищо не отвърнал. Тримата тръгнали заедно на път. Зад един завой, в корените на високо дърво, видели мравуняк.

– Хайде да го разрушим! – предложил най-големият.

– Нека! – съгласил се средният. – Ще е толкова забавно да гледаме как мравките ще се втурнат във всички посоки да спасяват яйчицата си.

– Не – отсякъл най-малкият. – Оставете ги на мира. Няма да ви позволя да им причинявате зло!

Продължили по пътя и стигнали едно езеро, пълно с патици.

– Хайде да ги изловим! – казал най-големият.

– О, да! – въодушевил се средният. – А после ще ги изпечем!

– Не – възпротивил се Глупчо. – Оставете ги на мира. Няма да ви позволя да ги убиете!

Поели братята по пътя нататък и съзрели на едно дърво огромен пчелен кошер.

– Еха, гледайте, – възкликнал най-големият брат, – кошерът е пълен с мед.

– Хайде да накладем огън точно под него – предложил средният. – Димът ще подплаши пчелите, те ще избягат, а ние ще вземем меда.

– Не – намесил се пак Глупчо. – Няма да ги закачате. Сърце не ми дава да гледам как ще ги изгорите.

Братята тръгнали отново и скоро стигнали до един замък. Те влезли в конюшнята и видели, че всички коне били вкаменени. Влезли в замъка и обиколили всички зали, стаи и коридори, ала не срещнали никого. Озовали се пред врата с три ключалки за три ключа. Вратата била заключена, но в средата ѝ имало прозорче. Надникнали през него и видели дребно посивяло човече. То седяло на столче близо до масата. Повикали го веднъж, но то не отвърнало. Повикали го втори път, но отговор нямало. На третия път, човечето станало от стола, отворило вратата и излязло от стаята. Без да продума нито дума, човечето тръгнало по коридорите, а братята го следвали. Скоро стигнали голяма зала с богато наредена трапеза. Четиримата седнали и започнали да се гощават. След като хапнали и пийнали, човечето завело всеки брат до отделна стая.

На сутринта старецът се явил при най-възрастният брат и го отвел при голяма каменна плоча. На нея били изписани три реда. На всеки ред – по едно изпитание. Ако някой успеел да ги изпълни, замъкът щял да бъде освободен от магията, която тегнела над него.

Най-напред трябвало да се съберат хилядата перли, които принцесата била загубила в гората. Задачата трябвало да се изпълни до залез слънце. В противен случай, този, който ги търсел щял да се превърне в камък.

Цял ден най-големият брат търсил под дърво и камък; в шумата и храсталаците; до дънери и в речното корито перлите, но без успех. До края на деня той бил събрал едва стотина и по залез слънце се превърнал в камък.

На следващата сутрин, средния брат започнал изпитанието. След дълго търсене, той събрал едва около двеста перли и скоро се превърнал в камък досущ като конете в конюшнята и собствения му брат.

Дошъл ред и на Глупчо. Той започнал стремглаво да търси перлите, но съвсем скоро осъзнал, че няма как да се справи. Натъжил се, седнал на един камък и заплакал горчиво. Тогава се появила царицата мравка, която Глупчо спасил от братята си. Тя довела със себе си хиляди свои поданици. Мравките плъзнали из цялата гора. Всяка, която окриела перла се връщала и я слагала в краката на най-малкия брат. Скоро пред него лежала огромна купчина от бели топчета. По залез слънце не липсвала нито една от перлите на принцесата.

Второто изпитание било да се намери ключа от стаята на принцесата. Той бил пуснат на дъното на близкото езеро. Застанал Глупчо на брега и започнал да обмисля как да се справи с изпитанието. Скоро доплували патиците, които той бил спасил от братята си. Те се гмурнали до дъното на езерото и донесли изгубения ключ.

Третото изпитание било най-трудното. В една от стаите спели три сестри, три царкини. И трите били много красиви и много си приличали. Преди да заспят обаче, най-голямата била изяла бучка захар, средната изпила чашка сироп, а най-малката изяла лъжичка мед. Задачата била да познае, коя е най-младата и най-добрата от тях. Чудел се Глупчо как да познае и да спаси братята, царството и себе си. От някъде долетяла царицата на пчелите, които Глупчо бил спасил от изгаряне. Тя започнала да кръжи около царкините и скоро кацнала на устните на най-малката, които ухаели на мед.

Така царският син разбрал коя е най-малката. Доближил се до нея и тя се събудила. Само миг по-късно целият замък се събудил и се отърсил от магията. Глупчо се оженил за най-малката царкиня и по-късно станал цар, а братята му взели за жени другите две принцеси.

 

Какво мислите за тази приказка?

0 Comments

Submit a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Още приказки

Жена с бяла рокля тича през поле по залез

Що е щастие

Три момчета овчарчета, другарчета, често изкарваха стадата си далеко от село към гората. На това място имаше едно батлясало