Някога, ала много отдавна, на морския бряг живеел един беден рибар в своята стара колибка. Един ден, както обикновено, той отишъл за риба.
— И да не си се върнал с празни ръце! — извикала подпре му неговата свадлива жена.
Рибарят хвърлил мрежата си веднъж, хвърлил дваж — но нищичко не уловил. Като я хвърлил за трети път, видял, че вътре помръдва една-единствена рибка. Люспите й блестели като слънце, защото били от чисто злато!
— Що за чудо е това? — изумил се старецът.
А рибката проговорила с ясен човешки глас:
— Не ме убивай, добри човече! Аз съм дъщерята на Морския цар! Ако ме пуснеш, ще изпълня всяко твое желание.
Старецът бил жалостив. Без да се замисля, той веднага я хвърлил в морето. Тогава златната рибка пляснала с лъскавата си опашка и отплувала, та се не видяла.
Върнал се вкъщи рибарят и заразказвал на жена си какво му сее случило през деня.
Като чула за златната рибка, старицата започнала да го хока:
— Глупак такъв! Щом тази рибка изпълнява желания, трябваше да й поискаш нещо! Виж на какво е заприличало старото ни корито! Не можа ли да я помолиш за ново?
Тичай бързо на брега, повикай я и й кажи, че имаме нужда от здраво корито!
И го натирила навън.
Хукнал рибарят към брега и срам не срам, повикал златната рибка. Тя веднага подала глава от водата и попитала:
— Викаш ли ме, рибарю? Кажи какво искаш и начаса ще го имаш.
Старецът я помолил за ново корито.
— Ти си добър човек — казала рибката. — Затова че ме пусна в морето, ще изпълня молбата ти. Върви си по живо, по здраво. Като се прибереш, на мястото на старото пробито корито ще намериш чисто ново, лъскаво и здраво.
Хукнал обратно рибарят, нямал търпение да зарадва бабата. Ала още щом го видяла, тя започнала да го хока:
— Глупак такъв! Явно тази рибка наистина изпълнява желания!
Трябваше да поискаш повече! Виж на какво е заприличала старата ни колиба! Не можа ли да помолиш за къща? Тичай бързо на брега, повикай рибката и й кажи, че имаме нужда от къща!
И го изпъдила.
Замъкнал се рибарят към брега и срам не срам, пак повикал златната рибка. А тя подала глава от водата и попитала:
— Викаш ли ме, рибарю? Да не би да не ти хареса коритото? Кажи какво друго искаш и ще го изпълня.
Старецът я помолил за къща.
— Ех, рибарю… — въздъхнала рибката. — Ти си добър човек. Затова че ме пусна в морето, ще изпълня и тази твоя молба.
Върви си по живо, по здраво.
На мястото на старата си колиба ще намериш чисто нова къща.
Тръгнал обратно рибарят.
Вървял си по пътя и се чудел и маел дали ще се зарадва бабата.
Ала още като го видяла, тя започнала да го хока:
— Глупак такъв! Щом тази рибка изпълни и второто ти желание, трябваше да й поискаш още повече! Виж каква хубава къща ни даде! Не можа ли да помолиш за по-голяма? Тичай, тичай бързо на брега, повикай я и й кажи, че имаме нужда от дворец!
Потътрил се рибарят към брега и за трети път повикал златната рибка.
Викал, викал… Небето притъмняло и морето се развълнувало. По едно време дъщерята на Морския цар подала глава от водата и попитала:
— Какво има, рибарю? Не ти ли хареса къщата?
Колкото и да се срамувал, старецът я помолил за дворец.
— Добре, рибарю — отвърнала чудната рибка. — Ти си добър човек. Затова че ме пусна в морето, ще изпълня и тази твоя молба. Върви си по живо, по здраво. А на мястото на новата къща ще намериш дворец.
Тръгнал обратно рибарят. Вървял и си мислел колко доволна и честита ще бъде жена му.
Ала още щом го видяла от портата на великолепния си дворец, пременена в гиздави дрехи и накичена със злато и скъпоценности, тя започнала да го хока:
— Глупак такъв! Трябваше да поискаш от рибката още повече! Тичай, тичай бързо на брега и й кажи да ме направи царица!
Клетият рибар отново се отправил към морския бряг. Че като се разразила една ми ти буря! Страховити гръмотевици затрещели в небето, мътни пенести вълни се разбивали с ярост в скалите!
Старецът отчаяно завикал златната рибка. Викал, викал… Най-накрая тя подала глава от водата. Изслушала го мълчаливо, а после, без да продума, плеснала с лъскавата си опашка и отплувала, та се не видяла.
Седнал той да я чака, но рибката все не идвала.
По едно време блеснала ярка светкавица и в далечината рибарят видял, че на мястото на прекрасния му дворец се е сгушила старата му колибка, а пред нея се въргаля пробитото корито на бабата.
Тръгнал той към къщи. Вървял и не знаел какво да си мисли.
Жена му го посрещнала на прага, обляна в сълзи, и още щом я видял, рибарят взел да я хока:
— Така ти се пада, глупава жено! Вместо да се радваш на онова, което имахме, ти не спря да искаш още и още!
На другия ден той отново отишъл за риба. Така направил и на третия ден, и през всички останали дни, но никога повече не видял дъщерята на Морския цар.
Няма коментари