Теодора Пампулова е детски психолог с над 10-годишен опит при работа с деца от раждането до 17 години и с техните родители. Лектор е на различни събития, посветени да детското психическо развитие, обучител и супервайзър на студенти по психология. Майка на Лили, 10-годишно момиченце, любител на четенето, вълнуващите сюжети и вълшебствата в приказките. 

Като професионалист, работещ пряко с деца и родители, Теодора пожела да ни въведе в темата за лошите герои в приказките, защото все повече и повече родители се стремят да избягват истории с негативни персонажи, за да не затормозяват детската психика. Това, оказва се, не е най-доброто решение що се отнася до бъдещето развитие на децата, затова в следващите редове Теодора обяснява защо е важно, дори здравословно, за децата да имат досег и до двата вида герои. 

Баба Яга, Вълкът, Злата мащеха и Вещицата се оказват нежелани участници в приказните истории. Все повече родители се стараят да четат и избират приказки само с положителни герои и преживявания. Често възрастните стават доста изобретателни и изменят историите, които четат на децата си. Червената шапчица среща вълка, но той ѝ става приятел, после се оказва че не изяжда, нито нея, нито баба ѝ. Родителите на Хензел и Гретел не ги изоставят в гората, а отиват на работа, а децата се забавляват в къщичка от хляб, покрита с козунак и с прозорци от чиста захар, където гостоприемно ги посреща една възрастна жена. Ян Бибиян и Пипи пък са избягвани, заради лошия пример и модел на поведение, които демонстрират.

Историите в детските книги са първият достъп на детето до това как функционира светът. В тях на достъпен и разбираем, простичък език, са показани с картинки и думи какво означават предателството, злепоставянето, несигурността, злобата, влошените човешки взаимоотношения и др. 

Думите в приказките са послания, които помагат на детето да разбере какво може да очаква от света, който го заобикаля. 

Те често са подготовка за реалния живот. Ако лишим детето от достъп до лошите герои, ще го лишим и от ранен опит с трудните ситуации, хора и взаимоотношения. Човешкият живот е труден. Защо да създаваме у детето илюзията и очакванията, че в бъдеще го очакват само щастие, веселие, лекота, надежда?

Лошите герои ни запознават с универсални за всички хора теми като свободата, която предполага отговорност и воля; изолацията; безсмислеността и липсата на цел за живот. В приказната история, в безопасна среда, детето може да се сблъска, както с тях, така и с темата за смъртта: Бамби остава без майка си, която е убита от ловците, Пепеляшка живее с мащехата си, защото баща й умира и т.н. Загубата съпътства всички човешки същества, макар и под различни форми: загуба на здраве, на социален статус, на материална стабилност, на любими хора или домашни любимци. 

Без лошите герои тези екзистенциални, общочовешки теми ще останат неизговорени и детето няма да има никакво разбиране за тях.

Повечето от родителите се стараят да изградят една положителна представа на детето за самото себе си. Често обаче тази самооценка е висока, но нереалистична. В приказните истории детето се поставя на мястото на всеки един от героите – и добрите, и лошите. Това е повече от естествен процес. Всички ние сме комплексни същества, носим в себе си както положителни черти и особености, така и отрицателни. В един момент постъпваме справедливо, в друг – не, в един момент сме спокойни, в дру – гневни, в една ситуация постъпваме като Патилан, а в друга – като Питър Пан. Имаме добри и лоши постъпки, проявяваме различни качества.

Лошите герои в приказните истории се свързват с негативни емоции като страх, безпокойство, тъга, гняв, отвращение и др. Когато родителите избягват тези персонажи, те избягват и негативните емоции. В повечето случаи това се оказва лоша услуга за детето, което бива лишено (неосъзнато, чрез грижовността на родителя) от възможността да се изправи срещу тези емоции, да научи повече за тях, да ги преживее и да разбере как да ги преодолява.

Приказките създават възможност малчуганът да развива емоционалната си интелигентност и стратегиите си за справяне с неприятните емоции. 

Важно е да отбележим, че няма ЛОШИ емоции, няма ГРЕШНИ емоции! Всички емоции са естествени и ние се нуждаем от тях, за да живеем ползотворно. 

Ако лишим детето от негативните емоции в приказките, страхувайки се, че ще се пренесат в реалния живот, ние го лишаваме от опит. 

Въпросът не е „Как да предпазим детето от страха (заради присъствието на вълка в приказката)?“, а „Как да помогнем на детето да се справи със страховете си?“. Колкото и да отсяваме преживяванията на децата, рано или късно те ще се изправят срещу страшните неща. По-добре рано, за да трупат своя опит.

Лошите и палави персонажи дават възможност на детето да направи съпоставка между категории като добро и зло, приятелство и предателство, красиво и грозно, полезно и вредно, правилно и грешно. Без лошите им постъпки, малчуганът не може да разбере истински ценното, не само в приказката, но и в реалния живот. Защото приказките са малка репетиция за истинския свят, в който има добри и лоши герои.