Приказките са една от най-старите форми за разказване на истории. Приказките за Красавицата и звяра и тази за Румпелщилцхен датират от преди над 4000 години. Техните думи и стил със сигурност са търпели промени във времето, но уроците, които предават и на днешните деца, остават същите.
Какво е “приказка”?
Приказките са често наричани народни или фолклорни приказки, тъй като те се считат за основополагащи за жанра. Това са истории, които обикновено започват с “Имало едно време..” и в тях се разказва за измислени герои и събития. Често главни герои са митични или вълшебни същества като феи, елфи и джуджета или такива, които са омагьосани, за да се сдобият с някакво качество или способност. Къде, освен в приказките, бихме могли да се срещнем с говорещи дървета или пеещи цветя?
Ако искате да научите повече относно жанра и характеристиките му, прочетете тук. А, сега, нека разберем защо е важно да четем приказки на децата?
Приказките са първият сблъсък на децата с историите и книгите
Малките деца, в това число и бебетата, са празен лист. За тях всяко преживяване или история са нови и истински.
Интересен факт е, че до 4-5 годишна възраст повечето деца не могат да направят разлика между реални и измислени събития. Именно затова дечицата се влюбват в приказките, които им четем. Добрите герои са красиви, мили и излъчват топлота, докато лошите са намръщени, мрачни и обикновено с нетипичен външен вид. Детето бързо се научава, че слънчевата и весело звучаща картина предшества хубави събития и ги очаква с нетърпение.
В началото кратки – с по 5-6 изречения – приказките са вратата към огромния и интересен свят на книгите. Ключова роля играят и родителите в запалването и поддържането на искрата на любовта към четенето на малките човеци.
Приказките развиват детското въображение
Пълни с вълшебство и интересни приключения, приказките изграждат мисленето на малките деца. Детските приказки стимулират малчуганите да си представят как точно изглежда подводната кула, как е завъртяна шарената раковина на покрива ѝ и колко водорасли делят смелия принц от затворената му там принцеса.
Те рисуват всевъзможни картини, но никога твърде детайлно, именно, за да стимулират въображението на децата и всяко едно да има своята визия за случилото се. Така, докато четем приказки на децата, ние не само развиваме техните артистични умения, а и ги вдъхновяваме да мечтаят за дори и невъзможното.
Приказките учат децата да се справят с трудностите
Тъй като децата най-лесно възприемат и учат чрез съпреживяване, приказките предоставят идеална възможност за придобиване на житейски опит без да има сблъсък с негативите в действителността.
Често в приказките биват описани или дори предприети различни начини за преодоляване на проблемите, с които се сблъсква главният герой. Накрая той винаги взема правилното решение и успява, въпреки трудностите, да се пребори с голямото зло. Така детето вижда нагледно как някой друг също бива изправен пред трудност или вътрешна дилема и се учи на увереност и упорство, следвайки неговия пример.
Приказките винаги носят поука
Приказките са не само интересни и забавни. Те учат децата на най-изконните ни ценности. Предавайки ги по най-достъпния и лесен за възприемане от малките деца начин, приказките крият в себе си безброй уроци.
Макар и не всички винаги да бъдат очевидни, всяко препрочитане води малчуганите до нова поука и чудесно вдъхновение. Точно тези характеристики на детските приказки ги превръщат в умел участник във възпитанието на най-малките, а и не малка причина за препрочитане на всяко приключение. И не на последно място, не трябва да забравяме, че, когато четем приказки на децата си, ние едновременно им предаваме емоционална гъвкавост и заедно с това подсилваме собствената си връзка с малчуганите. Така че, не пропускайте да четете поне една кратка приказка със своето дете всеки ден. Винаги има време за глътка вълшебство и забавно приключение.
0 Comments