Знаете ли, че голяма част от днешните родители смятат, че приказките не са полезни за малките деца? Даже напротив, според 25% от анкетираните (анкетана вестник UK Telegraph), четенето на приказки на деца под петгодишна възраст може да доведе до появата на страхове у децата, просто защото приказките са страшни, а уроците – твърде сложни за развиващото се съзнание на малчовците.
Четейки резултатите и обосновката зад тях, някои от посочените причини са откровено странни и ме навяват на мисълта, че посочените приказки са по̀ скоро криворазбрани от тези възрастни. Например, извода, който един от анкетираните е извадил от приказката за Златокоска е, че тя всъщност окуражава и затвърждава, че това да крадеш е хубаво, което би могло да е така само и единствено ако тя не бъде комуникирана правилно с малчуганите.
Точно заради това, в тази статия бих искала да ви споделя 8 причини защо приказките са неразделна част от щастливото детство.
Приказките учат децата да се изправят пред проблемите си
Да се сблъскаш с нещо неочаквано често е трудно дори за възрастен, а какво значи за едно малко дете, което доскоро е било пазено и обгрижвано от всички? С всеки нов период на израстване и разширяване на кръга от познанства и преживявания, неизбежно е да се появят и някои ситуации, с които малчугана не знае как да се справи. Затова приказките са чудесен начин, чрез който да ги подготвим и да им дадем ценен пример за воля и устрем, когато сме изправени пред трудностите.
Приказките помагат в изграждането на емоционална устойчивост и емпатия
Днешните деца се развиват много по-бързо от предишни поколения. Много често хормоналните промени ги застигат още преди да са се научили да контролират или дори просто да разбират емоциите си и емоционалните отговори на околните. Именно заради това е важно да говорим с малките деца относно случващото се в приказките. Какви са подбудите на героите и злодеите? Защо са реагирали по определения начин и какво е било поведението на обкръжаващите ги? А какво е било по-подходящо да се случи? Прочетете повече относно ролята на приказките в изграждането на емпатия при децата тук.
Приказките дават чудесен пример за използването на книжовния ни език
Било то приказка в рима, просто римушка или дори приказка в пет прости изречения, децата виждат, слушат и учат думи. Това е ключово от най-ранна детска възраст, за да можем да развиваме чувствителността на слуха им към различните видове звуци, а по-късно и думи. Четете често с тях, за да се запознаят и да припознаят красотата на книжовния ни език.
Приказките сближават културните ни различия и граници
Много от т.нар. Класически приказки са известни по целия свят, макар понякога в някакъв малко по-различен вариант. Както и да бъдат изменяни, обаче, някои неща не биват променени. Такива са надеждата, битката между добро и зло и триумфа на първото.
В днешните дигитални времена е много лесно да потънем в красотата на приказките на различните народи. Така ние се запознаваме с типичните вярвания на различните хора и опознаваме изконните ценности на народите.
Приказките разказват ясни истории
Приказките са чудесни и интригуващи истории, които грабват вниманието не само на малчуганите, но често и на възрастните покрай тях. Не веднъж съм допрочитала книжки на детето след като то е заспало или изгубило интерес към тях. Макар и те винаги да следват стандартната структура на всички истории и да няма преплетени действия в хода на приказката (за да са възприемани по-лесно от малчуганите), те са повече от интересни. Героите са изчистени от твърде сложни емоции и усещания, нещата обикновено са черно-бели и всичко това е глътка свеж въздух в морето от книги.
Приказките развиват детското въображение
Колкото повече истории четем или слушаме, толкова повече мислим за тях; обмисляме варианти на това какво ще се случи и защо даден герой действа по този начин. Като цяло, колкото повече четем, толкова повече развиваме мисълта си, а от там – въображението си. А не са ли най-великите гении и мислители, всъщност иноватори с огромно въображение?
Приказките са повод за разговори по жизненоважни теми
Всяка приказка винаги има поне частица вълшебство. Колкото и феи, омагьосани гори и говорещи животинки има, винаги има поне една тема, която обхожда различните битки. Физически или емоционални, когато героят се сблъсква с проблематични ситуации, той се лута между двете крайности, чието олицетворение са доброто и злото. Именно разглеждането на подобни истории е чудесен помощник при комуникирането на съответните теми с малчуганите.
Приказките винаги имат поука, поне една
Когато разгърнем първата страница на някоя детска книжка или приказка, винаги можем да бъдем сигурни в едно – тя ще завърши положително. Това е хубавото на приказките и именно заради това играят ключова роля в детството на малчуганите. Те са предвидими и знаем, че колкото и да е лош злодеят, толкова по-силен и добър е героят. Принцът ще намери сили да спаси принцесата; хитростта и ума на прасенцето ще спаси братчетата му; и т.н. Това обичам най-много в приказките – оставят те изпълнен с надежда за утрешния ден и с ясен урок от днешния.