Коя си ти и каква е ролята ти в Приказен град?
В Приказния град ролята ми е да давам образ и характер на героите от приказките. Аз пресъздавам атмосферата описана там и изпращам малките читатели, дори за миг, във вълшебния свят на приказките.
Защо реши да се включиш в Приказен град?
Много обичам приказки и подкрепям инициативи и платформи, които помагат на децата да избягат от обикновения свят и им предоставят поле за развиване на въображението.
Кое е нещото, без което не може да мине денят ти?
Може би кафето Пия само едно, при това доста разредено с мляко и какво ли не. Ключово за мен е, че обичам да ставам преди всички, за да го пия сама и да си направя план за деня.
Имаш ли домашен любимец? Разкажи ни за него.
Вече 12 години имам едно малко пухкаво куче, наречено Джеси. Доста е своенравна, лае и се вълнува на всички нови хора, но скоро след това им става първа приятелка.
Разкажи ни незабравима случка от детството си.
Цялото ми детство е период, които си спомням с мнооого щастие и смях. Весела история е, че с приятелка си бяхме измислили кулинарно предаване, нови имена и готвехме всякакви манджи с листа и пясък. Представяхме си, че пред нас има камера и, че показваме готовите ястия по телевизията.
Коя е любимата ти детска история?
Любими са ми „Чарли и шоколадовата фабрика“- Роалд Дал, както и “Това се случи на 35 май” – Ерих Кестнер.
Ако можеше да илюстрираш, която и да било детска книжка от миналото, коя щеше да бъде тя?
„Приключенията на Лукчо“ – спомням си книжката, която съм чела. Историите бяха страхотни, но рисунките – не особено впечатляващи.
Ако беше герой от детска приказка, кой щеше да бъдеш?
Израснала съм с филма на Дисни за принцеса Анастасия, знам го целия на изуст, хаха. Винаги съм си представяла, че съм нея.
Ако можеше да изпратиш съобщение до всяко дете на света, какво щеше да бъде то?
Ще му пожелая да не бърза да пораства. Да играе, да се забавлява, да е любопитно към всичко и да има големи мечти.