Жителите на Приказен град – Кам

Коя си ти и каква е ролята ти в Приказен град?

Казвам се Камелия и имам най-чудесната роля в Приказен град. Като летописец, аз записвам, разказвам и споделям с вас историите, уроците и приключенията, през които преминават жителите и гостите на града. По този начин с вас имаме щастието да съпътстваме всички малки и големи; високи и съвсем дребнички; вълшебни и не чак толкова вълшебни герои по техния път към порастването и мечтите им.

Как се роди идеята за Приказен град?

През целия си съзнателен живот съм обожавала да пиша. Празният бял лист пред мен ми даваше чувството за безгранична свобода, а всяка дума, която се озовеше на него, ми служеше като вдъхновение за следващата. Моментите, в които пишех, бяха повече от специални. Чувствах се окрилена и могъща.

През годините писането ми се променяше, заедно със самата мен. Когато приключиха студентските ми години, светът ми беше твърде забързан и трудно намирах време и вдъхновение за разказите си. Всичко обаче се промени в един студен декемврийски ден, в който научих, че получавам тази така сериозна и голяма титла – ЛЕЛЯ. Какъв по-прекрасен коледен подарък?!

Към нашето семейство щеше да се присъедини една малка топла точица. „Та тази щастлива точица заслужава уникален подарък за рождения си ден!“ – рекох си.

 

Започнах да мисля и да се чудя, да пиша и преписвам, докато накрая историята беше пред мен. Но какво е една детска книжка без илюстрации?! Рисуването им ми отне доста повече време от писането на историята.

 

И тогава дойде типичният за много от историите „Аха! момент“, в който се плеснах по челото и си казах „Но това е малко дете. Може да се пореже на хартията!“. Реших, че ще шия корици от филц. Тогава не ми хрумна, че новородените нямат физически досег с книжки, но нищо. Получи се, но в мен остана едно чувство за незавършеност.

В главата ми не спираха да се появяват нови и нови герои с техните странности и приключения. И така, днес Приказен град е техният дом – домът на Фуфу, Сивчо и всички техни приятели. Приказен град е домът на моето въображение.

Каква беше мотивацията зад Приказен град?

Откакто се появиха племенниците ми и още повече, когато аз самата станах майка на един малък калпазанин, средата ми се измени. Всеки ден се срещам с много деца и техните майки, татковци, лели, баби и дядовци. Всички с различни характери, истории и настроения, но обединени от едно – обичта и грижата за мъниците. Голяма част от тях обаче търсеха разнообразие за тях, а и за себе си, но „да бъде достъпно“.

Знаете ли, в днешно време книжарниците са изпълнени с огромно разнообразие от книжки с чудесни илюстрации и идеи? За жалост, родителите често са изправени пред избора дали да вземат нови книжки, или да инвестират финансите си в по-преки и ежедневни нужди. Още по-често вторите надделяват. Днешните деца искат разнообразие, което трудно може да се предостави във всеки един момент. Тук идва Приказен град. Ние подаряваме интересни истории, които лесно се събират в джоба ти и са винаги там. Ежедневно публикуваме нови и нови творби, които да интригуват, забавляват и учат мъниците.

Кое е нещото, без което не може да мине денят ти?

Сещате ли се за онези моменти във филмите, в които един човек разтваря ръцете си, докато другият тича към него. И когато се срещнат, потъват в една прегръдка, която дори и през екрана можете да усетите? Открих, че моят малък господин ги обожава, та това се превърна в една малка наша традиция. Денят ми просто не е пълноценен, ако не видя смеещото му се личице, докато босите му крачета устремено шляпат по земята, и не усетя двете малки ръчички да обгърнат врата ми.

Имаш ли домашен любимец? Разкажи ни за него.

Да, имам котарак на име Мазекин, който открихме свит под една кола, когато беше едва на няколко седмици. Оттогава той е с нас и е част от семейството ни. Както всеки от нас, той има специфичен характер и силно изразено мнение.

Разкажи ни незабравима случка от детството си.

Когато бях съвсем малка, още в началното училище, учителката ни госпожица Станева ни даде задача за домашно. Тогава, разбира се, не съм и подозирала, че това ще предвещае живота ми като възрастен. Задачата беше да напишем приказка. Бях много заинтригувана и исках да напиша не просто приказка, а да създам цяла книжка. Като типично дете във втори/трети клас, не бях събрала все още необходимите умения за това и се обърнах към най-близкия ми човек – сестра ми. Тя е с четири години по-голяма и въпреки типичните сестрински дразги, аз ѝ се възхищавах. Та тя умееше всичко, което ми трябваше, и знаеше отговорите на безкрайния ми низ от въпроси!

В продължение на няколко дни мислихме, писахме, рисувахме и оцветявахме. (Че що за книжка щеше да е без илюстрации?!) Накрая прилежно подредих листите и ги подадох на сестра ми, за да ги свърже с телбод, само за да установим, че съм допуснала няколко грешки. Поправихме ги върху готовата книжка, но въпреки това аз бях безкрайно горда и въодушевена да я предам на госпожица Станева.

Коя е любимата ти детска приказка/история?

Макар да е за по-големи деца, любима ми е „Приказка без край“ на Михаел Енде. Точно едно нейно копие бе и един от най-скъпите подаръци за сватбата ми.

Ако беше герой от детска приказка, кой щеше да бъдеш?

Мечо Пух. Макар и доста недосетлив и на моменти забавно глуповат, той е добър. Сърцето му е изпълнено с обич и искреност и всяко негово действие излъчва именно това. Той винаги е заобграден от приятелите си и те са едно голямо, задружно семейство.

Ако можеше да изпратиш съобщение до всяко дете на света, какво щеше да бъде то?

Докато растете, пред вас ще се отварят много врати. Ще се появяват безброй неща, които ще ви заинтригуват. Отдайте им се. Огледайте ги от всеки ъгъл и потопете пръстче във всеки извор. Само по този начин ще успеете да откриете истинското си АЗ и най-съкровените си блянове.

Автор: Кам

Ще се радваме да споделите:

Какво мислите за тази статия?

0 Comments

Submit a Comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Ново от блога