Коя си ти и каква е ролята ти в Приказен град?
Аз съм Михаела, на галено Миша. Редактор съм в Приказен град. Ролята ми е да поправям героите, местата, случките – там, където има нещо нередно.
Защо реши да се включиш в Приказен град?
Защото ми хареса каузата. Приказен град е място, което всяко дете трябва да посети. Там има всякакви животинки, чудати същества и странни случки. Героите преминават през неочаквани и вълнуващи препятствия, но изходът е благополучен. А най-хубавото е, че във всяка история се крие поука – послание, в което трябва да се вслушаме. И така, докато се разхождат из Приказния град, децата черпят нови емоции и знания и малко по малко израстват. А на вече порасналите деца, като мен, Приказен град позволява да запазим детското в себе си. Учи ни да не спираме да мечтаем… да играем… да се смеем… да се усмихваме…
Кое е нещото, без което не може да мине денят ти?
Денят ми не може да мине без музика! Много обичам музиката и дали ще си пусна плейлист на любим изпълнител, или ще си попея сама вкъщи, няма значение. Музиката е винаги около мен.
Имаш ли домашен любимец? Разкажи ни за него.
Имам, и то не един. От малка обожавам животните. Това са най-чистите и беззащитни създания. Те носят толкова любов в себе си. Правят ни по-добри и по-състрадателни, учат ни да обичаме.
Аз съм горд собственик на зайчета. В моя апартамент имам две пухкави, подскачащи същества, които помръдват с мустачки. С тях е винаги забавно, особено когато вършат пакости. Често ме изненадват с неочаквано поведение и всъщност са много по-хитри, отколкото ние си мислим.
Живеят си свободно пуснати из къщи, а не в клетка. Много са социални и обичат да са център на внимание. При моите родители пък имам още три зайчета и котка, така че и там къщата е пълна. Всичките ми животинки са осиновени от хора, които вече не ги искаха. Тук е моментът да призова читателите да бъдат по-добри към животните. Да си вземеш животно, е голяма отговорност. Те изискват грижи, внимание и средства. Затова помислете добре, преди да си вземете любимец, за да не решите след време да го изоставите, когато вече не е толкова малък и сладък. И ако все пак се решите на домашен любимец, осиновете. Дайте втори шанс на една нежелана душичка и тя ще ви бъде благодарна и ще ви обича цял живот.
Разкажи ни незабравима случка от детството си.
Летата си прекарвах на село при баба и дядо. През една такава лятна ваканция с брат ми и децата от махалата решихме да си направим „Улица на игрите“. Щяхме да разчертаем цялата улица с различни игри и при нас щяха да идват всички деца от селото. Имахме си план коя игра къде точно да я позиционираме. Снабдихме се и с керемиди, с които по това време се чертаеше най-добре, а и нямахме пари за тебешири. Начертахме дом, дама, морски шах, Баба Яга и още игри, които днешните деца едва ли са чували. Отделихме и няколко малки сектора пред къщите ни, където щяхме да изкарваме играчките си, за да може и другите деца да играят с тях. След два дни обаче заваля дъжд и отми всичко нарисувано от нас. А скоро и лятната ваканция свърши и проектът за „Улица на игрите“ остана в мечтите ни. Но кой знае, може други дечица да се вдъхновят и да си направят своя такава уличка. 🙂
Коя е любимата ти детска приказка/история?
Любими ми бяха приказките на Ханс Кристиан Андерсен – Снежната царица, Малката русалка, Грозното патенце, Дивите лебеди, Малката кибритопродавачка, Храбрият оловен войник, Палечка… А любимата ми книга беше фентъзи романът „Приказка без край“ на Михаел Енде. Много обичах да чета и за костенурчето Франклин (поредицата „Костенурката Франклин“на Полет Буржоа) и да гледам анимационния сериал. Всеки епизод беше поучителен.
Ако беше герой от детска история/книжка/приказка, кой щеше да бъдеш?
Снежната царица. Всъщност вече съм се превъплъщавала в образа на Снежната царица. Снимката е от представление. 🙂
Ако можеше да изпратиш съобщение до всяко дете на света, какво щеше да бъде то?
Не бързайте да пораснете. Изживейте детството си във всичките му пъстри нюанси и не спирайте да мечтаете.
